Ръчният труд изчезва. Какво значи това за енергията, заетостта, растежа?

Изчезнали общности

Като цяло механизацията и нарасналата употреба на нова енергия, а не на ръчен труд, е довела до огромно повишаване на жизнения стандарт, но цената за подгрупи, засегнати от прехода, е била изключително висока.

Контейнеризацията преобрази глобалната икономика през 60-те и 70-те години на 20-и век, правейки морската търговия на дълги разстояния по-бърза и по-евтина, отваряйки нови пазари и потребителски възможности. Тя обаче бе истинско бедствие за стотици хиляди докери в стари пристанищни общности по целия свят.

Крановете, товарещи и разтоварващи контейнерите на и от корабите, елиминираха десетки хиляди работни места на хора, извършващи тези дейности ръчно.

В Ню Йорк часовете, отработени от докерите, са намалели между средата на 60-те и средата на 70-те с 90% в Манхатън и с 60% в Бруклин.

Още десетки хиляди работни места бяха загубени в транспорта, дистрибуцията и промишлеността, след като потоците от товари и снабдителните вериги са се изместили към новите контейнерни пристанища в Ню Джърси.

„Намаляването на работните места се отрази на цялата икономика на Ню Йорк", пише икономистът Марк Левинсън в книга, посветена на историята на контейнеризацията.

Бедните имигрантски общности, разчитащи на неквалифицирани работни места с ръчен труд, бяха съсипани, тъй като бе създадена напълно нова система на разпространение на стоките.
В Лондон, същите внезапни промени удариха докерските общности край Темза, тъй като товарите се преместиха надолу по реката към гигантските контейнерни терминали в Тилбъри, а след това и във Феликсстоу, които се нуждаеха от много по-малко работници.

Същият сценарий се е разигра в пристанищните градове по целия свят: контейнеризацията създаде малък брой квалифицирани работни места, обикновено с по-високо заплащане, но елиминира много повече сравнително неквалифицирани работни места с ръчен труд.

Стачките и споразуменията между работодателите и профсъюзите имаха за цел да забавят темповете на промяната и да осигурят известни компенсации за засегнатите работници, но с малък успех.

Контейнеризацията беляза крайбрежните общности, които до голяма степен разчитаха на работните места по доковете, със социални и икономически проблеми за десетилетия.

Носталгия и реакция

Поради факта, че влиянието им бе концентрирано върху определени демографски групи и местни общности, механизацията и революцията в използването на енергията често предизвикват ответни реакции.

Работниците, които са в средата на своя трудов път, или живеят в общности, доминирани от един-единствен икономически сектор, може да нямат кой знае какви възможности да се преквалифицират и преминат към друга форма на заетост без загуба на доходи (и на социален статус).

Във Великобритания тъкачите на ръчни станове чупели новите автоматизирани текстилни машини през първите десетилетия на 19-и век (Лудитското движение), а селскостопанските работници трошели вършачните машини през 1830 година (Суинг бунтовете).

Горе-долу по същото време създаването на ферми за овце в планините в Шотландия - продължение на създаването на оградени места, което елиминирало работни места в селското стопанство в Англия през предишните две столетия - принудило традиционните селски общности да се преселят и предизвикало подобна насилствена реакция (и масова емиграция).
Бързите промени в технологиите и предизвиканите от тях премествания на работници често предизвикват политическа реакция и копнеж по завръщането на една по-стара и по-проста епоха на по-голямо благоденствие. Сега изглежда ставаме свидетели на нещо подобно, с гневна ответна реакция срещу търговията, имиграцията и технологичните промени, които като че ли заплашват утвърдени модели на трудова заетост.

Опитът обаче навежда на мисълта, че чупенето на машини, бунтовете, стачките, протекционизмът, антиимигрантските кампании и носталгията не могат да спрат трайно дългосрочните промени в моделите на заетост и потребление на енергия.

(БТА)