Русия и Саудитска Арабия в борба за петролно надмощие

Отмъщението, казват, е ястие, което се сервира най-добре студено.

Това изглежда е мнението на руското правителство, докато то обмисля как да отговори на молбите да се присъедини към Саудитска Арабия и други членове на ОПЕК в намаляването на петролното производство. Мнозина очакват избухването на коронавируса да предизвика спад в търсенето, пише Дейвид Фиклинг за Bloomberg. 

Русия има свои непосредствени причини да пасува. Производството на петрол в страната миналата година отчете най-високото си ниво от дните на Съветския съюз, достигайки около 11,25 милиона барела на ден. Нещо повече, сега Русия е в ситуация, на която исторически само Саудитска Арабия и няколко други страни от Персийския залив са се радвали, след като има свободен капацитет от около 500 000 барела на ден, достатъчен, за да й даде ролята на ключов производител за света.

Съществува и по-дълбок исторически нюанс на случващото се, отразяващ петте десетилетия на борба между Русия и Саудитска Арабия за надмощие на световния петролен пазар.

Петролът имаше недооценена роля при падането на Съветския съюз. След като индустрията и селското стопанство в СССР започнаха да западат през 70-те години, петролният бум поддържаше икономиката. Подпомогната от рязкото покачване на цените в резултат на петролните кризи през 1973 и 1979 г., страната разкри огромни запаси в Сибир. Спечелената твърда валута бе използвана, за да се плати вноса на зърно, който да изхрани нарастващото градско население, както и за финансирането на пагубната война в Афганистан.

Тези разходи бяха финансирани до голяма степен от ограниченията на Саудитска Арабия. След като търсенето от богатите вносители на петрол се срина в резултат на по-високите цени, а предлагането от производители извън Персийския залив се увеличи, кралството намали производството с близо две трети в началото на 80-те години в опит да ребалансира пазара и да вдигне цените. Процесът завърши катастрофално за Москва.