Ще спечелят ли земеделците от стратегическите планове за сектора?

Европейската Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. за първи път ще се прилага чрез стратегически планове, изготвени от държавите членки. Какви са рисковете при този подход и какво трябва да бъде заложено в плановете – това коментираха участниците в провеждащия се днес в София Клуб Investor.bg – Агробизнес. 

На 1 юни излязоха законодателните предложения на Европейската комисия (ЕК), очакваме всеки момент да видим и предложенията на Европейския парламент (ЕП). Според неформална предварителна информация е възможно ЕП да предложи плановете да се отложат за 2023 г., заяви Искра Вълчева, директор на дирекция „Европейска координация и международни отношения“ в агроминистерството. 

Комисията е амбициозна, но през май предстоят изборите за ЕП, а през октомври ще се смени ЕК. От моя гледна точка нещата ще се случат трудно, заяви още експертът.

Вълчева посочи още, че по въпроса за таван на директните плащания повечето държави настояват доброволно да го прилагат, те да определят скалата и това къде да отиват спестените пари. Няма да се стигне лесно на национално ниво до единодушие, което да бъде записано в стратегическия план, заяви още Искра Вълчева. 

Клуб Инвестор Агробизнес

5 / 11

Николай Вълканов,  управител на InteliAgro.  

Още галерии

Изработването на плановете е необходимо време, а бизнесът иска ясна рамка за системата от санкции, посочи Галина Пейчева-Митева, зам.-председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).  Тя настоя за задължителен преходен период, тъй като Брюксел и националните администрации няма да успеят да стартират в срок и това ще се отрази на директните плащания.

Според участниците в дискусията опростяване на ОСП ще има за Брюксел, но за държавите членки и фермерите ще ума усложняване.

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов посочи, че за фермерите стратегическият план е много важен и сега страната ни има възможност за по-голяма свобода и за налагане на национални теми и потребности.

Той изтъкна колко е важна дефиницията за истински фермер. В България има 78 хил. регистрирани земеделски производители, от тях 56 хил. обработват под 300 дка. Реално 8500 стопанства кандидатстват за отстъпка от акциза. „Ние сами трябва да определим какво е истински фермер и жизнено стопанство, а не ферма, която разчита само на субсидии“, каза той.

Досега не успяваме ефективно да насочим публичния ресурс към качествен растеж, заяви пък управителят на фондация InteliAgro Николай Вълканов. Той препоръча страната да даде сметка как да увеличи конкурентоспособността на дадени сектори и да планира. Анализаторът даде пример за недалновидно насочване на приоритети, като посочи етерично-маслените култури и пазарния крах при розите тази година, както и субсидирането на всевъзможни плодове и зеленчуци.

Отглежданите череши са станали от 6 хил. ха вече над 11 хил. ха. Но подпомагането не е стимулирало качествените насаждения, ориентирани към износ и цената ще пада в следващите години. Трябва да разсъждаваме по-концептуално кои сектори са важни и как ще ги подкрепяме, заяви още Вълканов.

От своя страна Искра Вълчева посочи, че стратегическите планове трябва да бъдат готови до 1 януари 2020 г. и предадени за одобрение на ЕК.

Галина Пейчева-Митева каза, че има огромна разлика между различните държави членки по отношение на стопанствата и заплащането на работната ръка. Затова държавите членки би следвало да имат доста голяма обоснована свобода, включително за тавана на субсидиите.

Тя допълни, че обвързаната подкрепа работи и трябва да бъде увеличена или поне запазена, но обвързана с добиви и качество. По думите й посоката трябва да е към конкурентоспособност на българските фермери.

Костадинов предупреди, че има риск след 2020 г. да започне раздробяване на стопанствата.

Според Николай Вълканов има риск земята у нас да стане все по-труднодостъпен ресурс за нови играчи, ако просто се наливат пари в сектора. Той посочи, че от 2021 г. земеделските производители ще правят много повече разходи, за да получават по-малко субсидии.