ЕК: В България има макроикономическа стабилност, но са необходими още реформи

В България има макроикономическа стабилност, фискалното управление е добро, но са необходими и още реформи. Такъв извод може да бъде направен от доклада за България в рамките на Европейския семестър 2019, представен днес в "София хотел Балкан" на форум, организиран от представителството на Европейската комисия (ЕК) у нас. Обобщението беше направено от Бенжамин Анжел, директор на генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" на ЕК, предаде БТА.

Въпреки своите относително добри цялостни икономически резултати, България настига бавно останалата част от ЕС. БВП на глава от населението, който през 2017 г. се е равнявал на 50 на сто от средния за ЕС, от 2011 г. насам нараства само малко по-бързо, отколкото средното за ЕС, пише в доклада.

В документа се посочва още, че потенциалът за растеж може да бъде възпрепятстван от неблагоприятните демографски тенденции и от нарастващия недостиг на квалифицирани работници, както и от задълбочаващите се регионални различия.

Недостигът на работна ръка и планираните увеличения на заплатите в държавния сектор се очаква да стимулират нарастването на заплатите над ръста на производителността до 2020 г., което би могло намали разходната конкурентоспособност на България.

Експортът няма добър принос към растежа се отчита в доклада, каза Бенжамин Анжел.

Има повишаване на нивата на заплащане, както и на местното потребление. Отчита се, че през 2018 година заплатите нарастват с по-голям темп от производителността на труда.

Заместник-министърът на финансите Маринела Петрова коментира пред журналисти, че има един нюанс в изказването на Бенжамин Анжел, че ние сме започнали от много ниска база - разходите за труд са били много ниски и има все още потенциал те да растат изпреварващо спрямо производителността на труда, доколкото нашият износ не страда от загуба на конкурентоспособност. Кадрите изтичат от страната, отиват там, където заплатите са подходящи, каза Петрова и допълни, че не е дошъл моментът, в който можем да ограничим заплащането за труд. 

Темата коментира и заместник-социалният министър Зорница Русинова, която посочи, че основните мерки са в подобряване на технологичното развитие на голяма част от предприятията, както и инвестициите в квалификация. 

Производителността на труда се увеличава, но остава под средното ниво на ЕС, пише в доклада. По часова производителност показателите на страната ни са едни от най-ниските в Европа. Всичко това, по думите на Бенжамин Анжел, има отношение към конкурентоспособността. Важно е също да се инвестира в хората и техните умения, както и в предприятията, допълни той.

В доклада се отбелязва, че са необходими повече инвестиции в научноизследователска дейност, както и по-добра връзка между академичните среди и производствата. Информационното табло, свързано с иновациите, класира България сред страните със слаби постижения - под 50% от средното ниво за Европа.

Вносът се е увеличил съществено, износът е повлиян негативно от много фактори, особено отношенията България - Турция, каза Анжел.

В страната ни има големи различия между регионите, като пет от шестте икономически региона попадат в диапазона на най-бедните в Европа, а останалият един се приближава до средното за ЕС ниво. София привлича повече от половината от преките инвестиции.

В доклада се отчита, че фискалната ситуация е стабилна, правителството е предприело важни стъпки по отношение на публичните разходи, но има области, в които трябват повече усилия. Усилия трябват по отношение на инфраструктурата, ефективността на инвестициите.

Отчита се, че е сериозна ситуацията със задълженията на държавните предприятия, като голяма част от тях са губещи.

Банковият сектор е стабилен, допълнително внимание трябва да се обърне на автомобилното застраховане. Не е добра оценката за небанковия финансов сектор, се посочва в доклада.

Необходими са и повече усилия в областта на транспорта. Качеството в сектора се повишава, но все още е под средното европейско ниво и като пътни връзки, и като времетраене на пътуванията. Отчита се, че няма добра връзка със Сърбия и Северна Македония.