ЕК: В България има макроикономическа стабилност, но са необходими още реформи

България остава и най-енергоемката икономика в ЕС - три пъти по-енергоемка от средноевропейското ниво. Енергията е евтина в България, но този факт не трябва да води до неефективно използване на тази енергия, коментира Бенжамин Анжел. Друга критика е, че само една четвърт от отпадната вода в България се събира и преработва.

Необходими са и по-добри резултати по отношение на прозрачността на обществените поръчки. По отношение на намаляване на административната тежест има отбелязан напредък, но са нужни още много усилия.

Зам.-министър Маринела Петрова коментира, че трябва да се обърне внимание на критиките, но има елементи, които са преувеличени. Но с допълнителна информация, която страната ни ще изпрати към Брюксел, недоразуменията вероятно ще бъдат отразени в последващия доклад, допълни тя.

Маринела Петрова посочи, че оценката за недобрия напредък в небанковия финансов сектор може да бъде по-мека от гледна точка на многото работа, свършена там. Другата критика, която според нея е малко пресилена, е тази, свързана с данъчната събираемост. Доста усилия се полагат, има риск, напредвайки в една посока, да дебалансираме други елементи на икономиката - в усилията да напрегнем данъкоплатците прекалено, да не прескочим границата, така че да натоварим бизнеса с различни тежести, трябва баланс, каза Петрова.

Тя съобщи, че е разработен проектозакон за управление на държавните предприятия, по отношение на които също има критики в доклада. По повод забележката, че България е една от най-енергоемките икономики, Петрова коментира, че това е наследство от миналото. Има и много загуби в системите, на битово равнище също нямаме култура за спестяване, но актуалността на данните също трябва да се отчете, каза Маринела Петрова.

Тази година е изключително важен докладът за България, защото препоръките, които ще излязат през май ще са основата за стартиране на преговорите за следващия програмен период, каза Зорница Русинова.

В доклада се посочва, че равнището на безработицата намалява за пета поредна година и сега е доста под средното за ЕС. Въпреки тези положителни промени, неблагоприятните демографски тенденции и засилването на недостига на умения поставят все по-сериозни предизвикателства за бъдещия растеж.

Отчита се, че процентът на хората, живеещи в бедност, все още е много висок, а неравенството по отношение на доходите се увеличава. Въпреки лекия спад, процентът на бедност или социално изключване през 2017 г. беше 38,9 на сто, което е значително над средното равнище за ЕС от 22,5 на сто.

Неравенството по отношение на доходите се увеличава. През 2017 г. доходите на най-богатите 20 на сто от населението бяха над осем пъти по-високи от тези на най-бедните 20 на сто.

Пазарните резултати бяха само леко по-неравностойни отколкото в други държави от ЕС, но в България въздействието на данъците и обезщетенията за намаляване на бедността и неравенството е значително по-слабо, е посочено в доклада.

Русинова коментира пред журналисти, че ефектът от голяма част от промените, направени през тази и миналата година, много трудно може да бъде видян сега. При социалните плащания за първи път имаме рекордно по-високи плащания за енергийни помощи, за хората с увреждания - 150 млн. лева допълнително. Ефектът ще бъде видян следващите години, смята тя.