Винарна на дъното на морето

Водата, смятана за разредител убиец на доброто вино, бе превърната от двама италиански производители в естествена среда за отлежаване на благородната напитка с хилядолетна история, пише Христо Петров за БТА.

Пръв експериментира с идеята Пиеро Лугано, който е собственик на малката, но елитна винарска изба "Бисон" в Киавари, близо до Генуа, в областта Лигурия.

"Оглеждайки се наоколо, се сетих за потъналите галеони - старите платноходни кораби, датиращи още от 14-и век, в които често пъти са открити храни и вина с отлично запазени вкусови качества. Съчетах моите две страсти - виното и морето - и реших, че именно морското дъно може да се окаже идеална среда на дълбочина 60 метра, постоянна температура от плюс 15 градуса, полумрак, налягане и още редица фактори за отлежаване на шампанизирано вино с изключителни качества", споделя винопроизводителят.

През 2009 година той пуска първите контейнери с 6500 бутилки в залива Портофино. Марката се нарича с подобаващото име Abissi-Riserva Marina di Portofino (Дълбини, морска резерва от Портофино). Шампанизираното вино отлежава една година при нормалните за винарска изба условия и 18 месеца на дъното на морето. Продава се на необявена цена само по поръчка, като сега производителят приема заявки за реколтата 2012 година.

Идеята допада и на Алесандро Белингери, също собственик на винарска изба в Италия, който обаче признава, че я взаимствал не само от колегата си в Киавари, но и от съседна Хърватия.

"Бях чел, че в края на 90-те години на миналия век хърватите са правили първите експерименти. После разбрах, че винарската изба "Бисон" в Лигурия е пробвала да шампанизира вино под вода в Портофино. Попитах се: Защо да не го направя и аз?", разказва 35-годишният производител на 15 000 бутилки годишно.

Проблемът е, че неговата изба е в малката община Артоне, в подножието на Алпите в областта Ломбардия, и е твърде отдалечена от моретата, които обграждат Италия. Това не го обезкуражава и той се насочва към близкото планинско езеро Изео.

Нещата обаче се оказват сложни. Необходими са над 20 разрешителни от местни управи и асоциации. В дълбините на езерото може да се спуска само специалният робот на Гражданска защита, а контейнерите с бутилките трябва да отговарят на определени изисквания.

След двегодишни бюрократични борби Белингери пуска в езерото първите 1500 бутилки през юли 2011 година. Виното се нарича "Наутилус" и е шампанизирано по италианския метод, който за разлика от френския не допуска добавяне на захар. Престоява една година под вода на дълбочина 40 метра при температура плюс 4 градуса и постоянно налягане 4 бара. Пред да бъде пуснато в езерото, както и след изваждането му, прекарва два периода по 6 месеца в избата.

Френски производител превърна технологията в грандиозен научен експеримент, който ще трае 50 години. Повод за това е откриването през 2010 година на потънал кораб в акваторията на Оландския архипелаг - група от 60 обитаеми и 6 хиляди необитаеми острова в Балтийско море между Швеция и Финландия. Корабът е претърпял крушение през 1880 година.

Сред останките са намерени 168 бутилки с надпис VCP, който е емблема на прочутата френска фирма за производство на шампанско "Вьов Клико Понсарден" (Veuve Clicquot Ponsardin), основана през 1772 година. Тя е била главен доставчик на руския императорски двор, известен с обилната си консумация на френско шампанско.

Фирмата е получила 10 от намерените в морето бутилки и е започнала серия от анализи. Две години по-късно една бутилка е отворена за дегустация със зашеметяващи резултати. Следите от характерния перлаж (въздушните балончета във верижна форма) са едва забележими, но виното е съвършено запазено. Очевидно за това е допринесла фирмената производствена традиция, качеството на бутилките, на тапите и на печатите.

Каква обаче е ролята на специфичните за морското дъно условия, които включват липса на светлина, постоянна температура и неподвижност? Ще могат ли тези условия да се използват в бъдеще за индустриално отлежаване на шампанско?

В търсене на отговор на тези въпроси френските специалисти са разработили специален контейнер, в който са поставени вина с прочутите жълти етикети на "Вьов Клико Понсарден". Преди два месеца контейнерът е пуснат на 40 метра дълбочина в близост до останките от потъналия кораб. Започва период на дълго и скъпоструващо постоянно наблюдение, което ще продължи половин век.