Електромобилите в България – пропуснати възможности и нереализиран потенциал

Началникът на кабинета на Сандов Георги Стефанов заяви от своя страна, че е необходимо да се обърне внимание и на държавния автопарк, свързан с администрацията и всички институции. Тук, според него, отговорността пада върху местната власт. По отношение на НДЕФ Стефанов посочи, че реформата на електрическата мобилност не засяга само този фонд, а е част от по-обширни усилия.

"За съжаление, нямаме визия къде ще бъде България през 2050 г. Ще търсим отговор на това през следващите месеци", призна Стефанов.

Левков (ИКЕМ) засегна темата и за зарядната инфраструктура и сградното строителство. Той подчерта, че ИКЕМ предлага да се въведе изискване, според което 10% от паркоместата при новите сгради да са снабдени със зарядни станции. Според Георгиев (SmartEN) този въпрос се дискутира и на европейско ниво. 

Тук Левков застана зад твърдението, че е нужна промяна в законодателството, свързана с електромобилността, но тя трябва да е направена по експертен начин.

"У нас липсва такава експертност, особено при общините", посочи председателят на ИКЕМ. Според него са нужни експерти на ниво община, когато трябва да се сравняват оферти при закупуване на електрически превозни средства за обществен транспорт. "ИКЕМ успя да създаде образователен модел, който събра на едно място професионалните гимназии, висшите училища, бизнеса и центровете за професионално обучение", изтъкна Левков. По думите му такава кадрова обезпеченост дава 100% гаранция, че електрическата мобилност има бъдеще в България.

Левков повтори, че тук е нужен системен подход, който изисква електроразпределителните дружества, Електроенергийния системен оператор (ЕСО), операторите на зарядни станции и държавната администрация да работят координирано.

Според Заимов (БАЕПС) именно общините трябва да посочат кои са подходящите места за изграждане на зарядни станции. "В никакъв случай не трябва да организират търгове, конкурси и състезания", категоричен е той. Заимов посочи, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) може лесно да наложи това на общините. Тук не е нужна промяна в законодателството. Експертът представи няколко точки, които да бъдат следвани при прехода към електрическа мобилност: опростяване на процедурите по присъединяване към мрежата на по-мощните зарядни станции; създаване на процедури и регулации за зарядни станции; съобразяване на мощността на зарядните станции с батериите и изискванията на ниво ЕС; и взаимодействие между отделните администрации, където ролята на координатор трябва да играе Министерството на околната среда.

По темата за общините говори и Иван Хиновски, председател на Български енергиен и минен форум. Според него общините в България не са запознати с темата за електрическата мобилност. Поради тази причина трябва да се организират информативни дискусии, за да им се даде възможност да се възползват от наличните програми.

В събитието се включи и Орлин Радев, изпълнителен директор на "Ампеко". Той изрази мнение, че електромобилите създават потенциал за икономически растеж. Въпреки това масовото им въвеждане в страната ще изостане с няколко години поради редица фактори, един от които са нарушените глобални вериги на доставка, както и поскъпването на основни компоненти.

"По отношение на градската среда електромобилите ще играят важна роля за ограничаване на замърсяването на въздуха. Градското население страда най-много от този проблем. Поради това електромобилите са фокусирани предимно върху градовете", споделя Радев.

Той представи статистика, според която 60% от притежателите на електромобил зареждат превозното средство близо до дома.

От своя страна Георги Стефанов засегна и темата за енергийните кооперативи, която остава непопулярна у нас. Той даде за пример Гърция, където през последните три години са създадени 900 подобни кооператива, в центъра на които е заложена споделената електрическа мобилност.