Електромобилите в България – пропуснати възможности и нереализиран потенциал

През последните години електрическата мобилност се превърна в основен компонент на европейските политики, съпътстващ по-широките усилия за борба с климатичните промени. Те станаха неразделна част от постпандемичните стратегии на правителствата на страните членки на Европейския съюз (ЕС), вплетени в законодателната тъкан на декарбонизацията.

Темата за електромобилите беше в центъра на дискусията "Електрическа мобилност" на сп. Ютилитис, в която взеха участие някои от доказаните експерти в тази област в България.

Според министъра на околната среда и водите Борислав Сандов, който беше един от панелистите, сегашният Национален план за възстановяване и устойчивост предвижда броят на зарядните станции в страната да нарасне до 10 хиляди през 2026 г., като това ще е съпътствано от общо 20 хил. електромобила по пътищата. Същевременно поне 50 хил. превозни средства с двигатели с вътрешно горене трябва да бъдат изведени от експлоатация, за да се позволи на електрoмобилността да се развива за сметка на конвенционалните коли.

„Преди години това звучеше доста смело, сега, на фона на плановете на други страни в ЕС, това е постижимо, дори някой може да каже, че не е достатъчно амбициозно“, изтъкна Сандов. 

По отношение на нормативната база министърът посочи, че е нужно да се работи за създаване на по-добра законодателна основа за развитие на електрoмобилността. Не трябва да има бели петна в законодателството, както стана с тротинетките, посочва Сандов.

От своя страна Илия Левков, председател на УС на Индустриален клъстер „Електромобили“ (ИКЕМ), заяви, че в България липсва системен подход по отношение на електрическата мобилност. „И това е проблем от много години“, добави той.

Левков е категоричен, че е нужна промяна в управлението и практиките в рамките на Националния доверителен екофонд (НДЕФ), дори да се уволни ръководството, ако е нужно. „От години се опитваме да дадем съвет на НДЕФ как да бъде стимулирана покупката на електромобил“, посочва той. Според него не трябва цялостна промяна в законодателството, а само такава в пределите на Фонда.

"България разполага с огромен потенциал за развитие в тази област, който обаче не се реализира“, изтъкна Левков.

Своето мнение по темата изрази и Мартин Заимов, член на Изпълнителния борд на Българска асоциация „Електрически превозни средства“ (БАЕПС). Според него основният проблем за по-широкото налагане на електромобилите в България е липсата на амбиция. Като основна пречка той посочи навикът на българското общество да кара от около 30 години насам автомобили втора употреба.

„И тук не става въпрос само за пари“, подчерта Заимов. По думите му наличните държавни програми за субсидиране в Европа са ефективни в страни, които имат развито автомобилостроене. Тези програми са насочени към автомобилните производители, не към чистотата на въздуха и потребителите, категоричен е експертът.

„Целта от 20 хил. електромобила е ниска. В същото време е заложен таргет от 10 хил. зарядни станции. Съотношението трябва да е 1 към 10“, коментира още Заимов.

Според него най-важната задача за регионалното развитие е да се стимулира електрoмобилността.  „Нищо не пречи да се разположат станции в градска среда. Основният въпрос тук е свързан с местата за паркиране“, споделя още Заимов.

От своя страна Петър Георгиев, член на оперативната група “Електромобилност“ към SmartEN, заяви, че България трябва да погледне какво се случва на европейско ниво. Нужни са данъчни облекчения при покупката на електромобил от юридически лица, тъй като фирмите разглеждат дадено превозно средство и разходите, свързани с него, през целия експлоатационен живот. При физическите лица основен фактор при покупка е продажната цена, изтъкна Георгиев.

Министър Сандов обърна внимание и на Оперативна програма „Околна среда“ 2021-2027 г., която в момента се намира във финален етап на одобрение, след което ще бъде изпратена в Брюксел. В нея са заложени индивидуални стимули от 6140 евро за покупка на електромобил, като с приоритет са живущите в онези населени места, където нивата на фини прахови частици във въздуха са завишени.

По отношение на настоящата програма общините все още имат възможност да кандидатстват за одобрение за помощ при придобиване на електромобил. Сандов сподели, че е разговарял и с представители на Столична община, която проявява интерес по темата.

По време на среща с посланиците на Дания, Финландия и Швеция министърът е обсъдил и някои от „лошите примери“, които България трябва да избягва, когато гледа от други страни. Тук Сандов посочи големите паркинги в градските центрове, които създават допълнителен поток от конвенционални автомобили в централните градски части. В тези паркинги електромобилите трябва да са с предимство, за да се ограничи замърсяването и да се стимулират хората да се насочат към по-чиста мобилност, смята министърът.