Спецификите на един специфичен автосалон

С приближаването на което и да е от големите Европейски изложения, в специализираните новинарски издания по целия свят настава пълен хаос. Медиите се надпреварват да докладват първи за новите модели, модификации, версии, концепти, които посетителите ще имат възможност да видят на живо. Но какво се случва в Китай – най-големият автомобилен пазар в света. От години същите тези медии експлодират само при мисълта за салоните в Пекин или Шанхай – двата се провеждат на ротационен принцип подобно на изложенията във Франкфурт и Париж. Китайският пазар се превърна в нещо задължително за европейските и американските производители, а щом пазарът е важен, изложенията също са важни.

И така, през тази година домакин на големия автомобилен форум в Китай бе Пекин. Възползвахме се от възможността и го посетихме. Ето с какви впечатления си тръгнахме.

За изложението

През тази година то се проведе от 21 до 29 април в Международния изложбен център, разположен в периферията на града. Автомобилните щандове бяха пръснати в осем отделни големи зали, като организаторите се бяха постарали да смесят международни и китайски марки, за да могат посетителите да им обърнат еднакво внимание.

На специализирания форум в Пекин този път присъстваха над 2000 изложители от 13 страни, които представиха 1134 автомобила, от които 118 със световна премиера. В залите се забелязваха много китайски марки, някои от които дори не бяха превели името си на латиница. За пръв път на изложението в Пекин се появиха две световно известни компании – Lincoln и McLaren, както и една изгряваща китайска – Qoros.

Китайските организатори има на какво да се учат, ако сравним събитието в Пекин с тези в Европа. Преди всеки голям автосалон има два дни, които са отредени за медиите. Обикновено достъп до тях получават само представители на компаниите и техния персонал, както и акредитирани журналисти. Изключение се прави единствено за ограничен брой гости. Това дава възможност на фотографи и оператори да снимат спокойно колите, репортери да вземат интервюта, а на пресконференциите да има достатъчно място за професионалистите. Всичко това бе доста по-различно в Пекин. Интернет връзката бе нещо, което всички знаеха, че съществува, но никой така и не успя да използва. По алеите между щандовете циркулираха военни и полицаи, а хора с каски и бронежилетки охраняваха пресконференцията на Hyundai, вероятно заради високопоставени гости. Може би най-странното беше, че журналистите бяха малцинство по време на журналистическите дни, заради факта, че организаторите бяха позволили на случайни хора да си купят билет и да използват възможността да разгледат на спокойствие.