За много европейци революцията на електромобилите остава мираж

Финансови стимули

В целия блок правителствата насърчават закупуването на електрически превозни средства чрез въвеждане на данъчни облекчения и субсидии. Но средностатистическият потребител често не успява да се ориентира сред сложните изисквания.

В Испания правителството е отпуснало повече от 400 милиона евро, за да стимулира закупуването на електрически превозни средства и инсталирането на зарядни станции. Въпреки това схемата беше разкритикувана, че изисква от купувачите да предоставят авансово 100% от първоначалната инвестиция.

Тази система от стимули доказа, че не помага на потребителите със средни и ниски доходи, за които е трудно да се справят с по-високите първоначални разходи, особено като се има предвид, че не е известно кога ще могат да се възползват от финансовата помощ.

Euractiv разбира, че много потребители, които са се възползвали от системата през 2020 г., все още чакат възстановяване на разходите година по-късно.

Румъния предлага най-високите екологични бонуси в Европа за подпомагане на покупката на електрическо или хибридно превозно средство на стойност 10 000 евро, но дори и със субсидията разходите за потребителите остават твърде високи.

Най-евтиният електрически модел, който се предлага в Румъния, е на цена над 30 000 евро, прекалено висока за пазар, където се продават четири пъти повече коли втора употреба, отколкото нови автомобили всяка година.

По същия начин средната цена на електрическите превозни средства в България е между 50% и 75% по-висока от конвенционалния аналог от същия клас, като цената се увеличава, ако клиентът избере по-голяма батерия, предлагаща по-голям пробег.

В България към момента има  регистрирани около 3400 изцяло електрически автомобила и над 15 000 хибрида. За да стимулира този зараждащ се пазар, българското правителство премахна данъците за електрически автомобили.

Това обаче спестява на собствениците разходи от около едва 75 евро годишно, което прави малко за по-атрактивни електромобилите предвид високите цени на превозните средства (въпреки че, като допълнително предимство, шофьорите на електрически превозни средства могат  да паркират в центъра на София без да заплащат зона).

Сред българската общественост всеобщото усещане е, че няма достатъчно стимули за налагане на електрическата мобилност. 

В Хърватия покупките на нови автомобили изостават значително – средната възраст на автомобилния парк е около 14 години, като 68% от превозните средства по пътищата са на възраст над 10 години. Повечето потребители се опитват да заменят употребяваната си кола само с малко по-нов модел.

Миналата година са внесени в Хърватия около 58 500 употребявани коли, половината от които идват от Германия, следвана от Белгия, Франция и Италия.

За да насърчи по-широкото налагане на електрически автомобили, Хърватският фонд за опазване на околната среда и енергийна ефективност предлага съфинансиране за ефективни превозни средства от 2014 г. Миналата година са регистрирани около 1300 електрически автомобила от общо 15 859 продадени нови превозни средства.

В същото време австрийското правителство приложи план за стимулиране на потребителите през юни, като субсидира закупуването на електрически автомобили в размер на 5000 евро за превозно средство. Но системата за стимулиране, която включва финансови и данъчни облекчения, се оказа по-популярна сред бизнеса, отколкото сред физическите лица.

Около 13% от всички регистрации на нови автомобили в Австрия представляват електрически превозни средства, управлявани основно от компании, които обновяват своя автопарк.

В Ирландия правителството предоставя безвъзмездна помощ до 5000 евро за покупка на електромобил от физически лица на стойност между 14 000 и 60 000 евро. От 2022 г. обаче плъгин хибридите излизат от тази схема.

The Irish Times съобщи, че правителството обмисля да понижи горната граница за данъчни облекчения за цена на електрически автомобили до 40 000 евро, като отхвърля критиките, че данъчните облекчения за електрически превозни средства са от полза предимно за богатите.

Зарядната инфраструктура

ЕК си постави за цел да инсталира зарядна станция за електромобили на всеки 60 километра, както и водородна станция на всеки 150 километра, по основните пътни артерии на ЕС. Досега напредъкът в разполагането на подобни съоръжение значително се разминава по темп в различните страни от блока.

Въпреки че Австрия разполага със значително по-развита инфраструктура от някои други държави членки на ЕС, страната отчита сериозни пропуски спрямо плановете на ЕК. Преходът към електрическа мобилност с хоризонт до 2030 г. е нереалистичен, споделя пред Euractiv Кристиан Пезау, главен изпълнителен директор на работната група на Австрийските вносители на автомобили, тъй като „зарядната инфраструктура няма да е достъпна за шофьорите в цялата страна към този момент“.

Частните потребители се колебаят относно покупката на електрически автомобили поради липсата на подходяща инфраструктура. „За много частни лица проблемът с инфраструктурата все още не е решен, особено в столичните райони“, изтъква Пезау.