Производителите на електрически превозни средства потриват ръце в очакване на комерсиализирането на твърдотелните батерии – технология, която може да реши проблемите с дългото време за зареждане и опасенията около пробега. Според проучване, публикувано от базирания в Карлсруе Институт за изследвания на системите и новациите ISI, е необходимо още време, преди технологията да успее да се утвърди спрямо доминиращата в глобален план литиево-йонна батерия (LIB), пише Automobilwoche.
„Не се очаква твърдотелни батерии на базата на оксиди и сулфиди да се появят в по-голям мащаб на автомобилния пазар поне през следващите пет години“, изтъкват от ISI.
Това е така, тъй като технологията за този вид батерии не е достатъчно зряла, коментира Томас Шмалц от ISI.
Проучването се допитва до близо 50 експерти от Германия и други страни, които споделят своите оценки относно твърдотелните батерии. Те изтъкват различните технологии, базиращи се на оксиди и сулфиди, върху които в момента работят редица стартъпи.
Единственото решение, което постига някакъв комерсиален успех, е полимерната твърдотелна батерия. Според Шмалц обаче тя не е подходяща за електромобилите, тъй като е необходимо да се нагрява, за да функционира.
При твърдотелните батерии няма течен електролит. Те предлагат по-голяма енергийна плътност, като същевременно се намалява рискът от пожар. Увеличената енергийна плътност съответно води и до по-голям пробег с едно зареждане и по-бързо зареждане – слабо място на LIB технологията.
Големи производители на автомобили като BMW и Ford вече инвестират в изследвания относно твърдотелните батерии. За момента пазарът е доминиран от LIB аналозите. Освен в електрическите коли тези батерии могат да бъдат намерени и в лаптопи или смартфони.
В средата на 2021 г. учени от Харвардския университет обявиха, че са проектирали стабилна литиево-метална твърдотелна батерия, която може да се зарежда и разрежда поне 10 хил. пъти „при висока плътност на тока“
QuantumScape, една от компаниите, смятани за водещи в областта на твърдотелните технологии, които биха могли да бъдат използвани в електромобилите след 2025 г., е прекарала години в изследвания, инвестирайки над 300 млн. долара за намиране на подходящ твърд сепаратор, който да не позволява на дендритите да преминават в електролита.


Един час повече сън: Кога връщаме часовниците назад
Експерт: Хазартът трябва да се забрани тотално, но постепенно
Йотова: Позицията ни не бе застъпена в разпространената от Киев декларация
Стефан Белчев: Вътрешното потребление на горива е напълно гарантирано
Борисов с остро предупреждение: Хем хората обедняват, хем задлъжняват
Безплодната среща между Тръмп и Си Дзинпин тревожно напомня за 30-те години
Водещи централни банки водят двойствена монетарна политика
Иран няма да смекчи исканията си, след като САЩ отхвърлиха предложението му
Космосът трябва да бъде последната граница, а не поредното сметище
Агент на OpenAI в защитена среда е получил достъп до интернет
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
Сбогом на легналите полицаи - идва ново оръжие срещу високата скорост
Porsche патентова автоматик с фалшив педал на съединителя
Йотова: Речта ми в ООН беше приета изключително добре, думите ми са чути
Михайло Федоров създава "Армия от роботи" ВИДЕО
Със специално молитвено последование посрещнаха патриарх Даниил във Витлеем
Нова жертва на Пътя, този път край Пловдив
Светослав Бенчев: Пропан-бутана ще поевтинее с около 4-5 цента