Субсидиите за земя може да бъдат заменени с права на плащане след 2020 г.

Създадените национални или регионални резерви осигуряват „буфер от права“ с цел да се предотврати изоставянето на земя.

При всички случаи обаче права от резерва се разпределят приоритетно на млади земеделски стопани и на земеделски стопани, които започват своята селскостопанска дейност.

По какво се различава схемата за основно плащане от СЕПП?

При първото „голямо” разрастване на ЕС през 2004 г., поради наличието на ограничен административен капацитет и липса на исторически данни, на база на които да бъдат формирани права на плащане по въведената през 2003 г. Схема за единно плащане, се взема решение да бъде въведена Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - фиксирано плащане на единица площ, необвързано с производството.

Реално погледнато, при схемата за основно плащане активният фермер получава субсидия на едно право на плащане, което произлиза от един допустим хектар, докато при СЕПП същият получава субсидия на един допустим хектар.

Така на пръв поглед единствената разлика в принципа на подпомагане се явява правото на плащане като междинен елемент. Причината за въвеждането на този междинен елемент е в подписаното през 1994 г. Споразумение на Световната търговска организация (СТО) за селското стопанство.

Съгласно това споразумение се предвижда диференцирано намаление на размера на подкрепата, в зависимост от естеството на помощите, класифицирани в три различни „кутии“ според тяхното възможно влияние върху пазарите на селскостопански продукти.

В конкретния случай директните плащания, които се предоставят от ЕС, попадат в т. нар. „Зелена кутия”, в която попадат всички помощи, съвместими с нормите на СТО. Особеното в случая е, че тези помощи трябва да са напълно необвързани с производството. Ето защо ЕК въвежда едно междинно основание за плащане, съгласно което формално плащането е на право, а не директно на допустим хектар.

ЕК е нотифицирала и СЕПП като мярка, съвместима със „Зелената кутия” на СТО. Въпреки това, през определен етап от време, при преразглеждане на Споразумението темата за съвместимостта на мерките в „Зелената кутия” периодично се засяга.

Освен посоченото по-горе, основната разлика между двете схеми – схема за основно плащане и СЕПП е, че при преминаване към схема за основно плащане държавата-членка ще бъде задължена да фиксира броя на допустимите за подпомагане хектари към датата на първоначално създаване и разпределение на правата на плащане. Изключение ще има единствено при създаване на националните, съответно регионалните, резерви от права на плащане.

Последиците

Много могат да бъдат въпросите оттук нататък. Най-лесно за българската администрация е в следващите месеци да настоява за поредното удължаване на срока на прилагане на СЕПП.

Какъв обаче ще бъде икономическият ефект от запазването на СЕПП и в следващия програмен период? Това по какъв начин ще се отрази на конкурентоспособността на българския фермер и на българското земеделие като цяло?

Ако, в крайна сметка, СЕПП се окаже преходна мярка, къде е добавената стойност за България да продължи да я прилага до самия й край?

Всички тези въпроси обуславят необходимостта от изготвяне на цялостен анализ, който да подпомогне дебата между бранша и администрацията, за да може България да формира единна национална позиция. Само по този начин можем да се надяваме на една бъдеща ОСП след 2020 г., която да отговаря едновременно на нуждите и на бранша, и на администрацията.

*Материалът е публикуван със съкращения.