Около 40% от домакинствата в България живеят в пренаселени жилища

Парадоксът в България е, че около 40% от от домакинствата в България са пренаселени, а в същото време празните жилища в градовете са 25,45%, а тези в селата – 42,96%, като това се дължи главно на обезлюдяването. Това коментира в ефира на bTV заместник-министърът на регионалното развитие Малина Крумова.

Тя цитира данни на НСИ от преброяването през 2011 г., според които населението на страната ни е било 7 327 224 души, живеещи в 3 3887 149 жилища. По данни на регионалното министерство  1 220 416 жилища са необитаеми.

„Държавата предвижда данъчни стимули за отдаването или продажбата на празните апартаменти, но това може да бъде направено едва след адекватно разглеждане на жилищния проблем“, обясни Крумова. 

Тя добави, че делът на празните жилища в Софийска област е много висок – 48,2%. За Перник – 44,9%, а в Бургаска област – 43,7%. Крумова обаче уточни, че при данни за Бургас е възможно статистическо изкривяване, тъй като повечето имоти се водят ваканционни и са заети през определена част от годината.

По думите на заместник-министъра причината да има толкова много празни жилища е, в това, че често те са наследствени и съществуват спорове, които не се уреждат, като междувременно апартаментите стоят празни. Освен това има и много собственици, които живеят извън пределите на страната, но не продават имотите си, нито ги отдават под наем.

Парадокс на статистиката е, че по показател "осигуреност с жилища" България е поставена добре с 550 жилища на всеки 1000 души от населението, каза зам.-министърът. Затова се предвижда националното преброяване, което ще се проведе през 2021 г., да събере повече детайлна информация по тези въпроси, добави тя.

Стратегията ще предвижда създаване на по-прозрачен пазар за имоти, стандартизиране на имотните оценки и предоставяне на по-ясна информация на всички хора за възможностите на пазара, каза още Крумова.

С промени в законодателството ще се гарантира по-голяма защита на наемодателите, които сега често са принудени да плащат стари сметки на некоректни наематели, а това ги демотивира да дават жилищата си под наем. Освен това ще продължи и санирането на панелните блокове с държавна подкрепа, но намерението вече е в по-голяма степен да бъдат въвлечени и собствениците (например с нисколихвени кредити).