Приемането на единния закон за земите се отлага за догодина

Работата по единното законодателство за земеделските земи ще продължи поне до края на януари 2019 г., стана ясно на заседание на парламентарната земеделска комисия.

Днес пред депутатите проектът на Закон за поземлените отношения и опазването на земеделските земи беше представен от Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ). Новият нормативен акт трябва да обедини различните сега действащи закони за земите, да изчисти противоречията и остарелите норми.

Депутатите обаче решиха, че проектът е непълен и ще предложат да бъде доработен, за което има консенсус между различните политически групи, заяви пред журналисти председателят на парламентарната земеделска комисия Десислава Танева. Тя предлага експертите на министерството да доработват проекта до края на януари. 

Един от спорните моменти в новия кодекс е предложението на агроминистерството собствениците на бели петна (земи, за които няма сключени договори за ползване, но са с ясна собственост) да получават 80% от сумите за обработване на нивите, които фермерите плащат в специални сметки в общините. Останалите 20% от тези средства ще отиват в държавния бюджет.

Собствениците не се грижат за тези имоти, администрацията отговаря за тяхното добро утправление, аргументират се от МЗХГ.

Срещу предложението възрази депутатът Бюрхан Абазов (ДПС), който изтъкна, че в такъв случай агроминистерството трябва да се прекръсти на агенция за недвижими имоти.

Йордан Апостолов (Обединени патриоти) обаче подкрепи идеята, като заяви, че в Добруджа собственици на земи нарочно не сключват договори, тъй като им е по-изгодно имотите да се водят бели петна и да си приберат парите от общината. Някои купуват земите като инвестиция и се получава „каша“ сред тези, които искат да ги работят, обясни той.

Мирослав Каракашев от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи посочи като недостатък на проекта, че не урежда арендните отношения.

Десислава Танева го подкрепи и посочи други липсващи теми в проекта: собствеността и управлението й, опазването на селскостопанското имущество, градушките. Тя смята, че с проекта не трябва да се бърза, за да бъде изработен „в пълнота“.