Новият проектозакон за земята ще бъде преработен

Законопроектът за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи предизвика много драматични реакции и затова ще помоля парламентът да удължи срока за приемането му, каза днес министърът на земеделието Румен Порожанов. Той участва в откриването на седмата национална среща на земеделските стопани, която започна край Варна, предаде БТА.

Събитието се организира за поредна година от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ).

Порожанов уточни, че гласуването на единния закон за земята не е спешно, тъй като и в момента има действаща нормативна уредба.

Когато се говори за земя, интересите са много и обикновено разнопосочни, допълни Порожанов. Той  уточни, че министерството вече е изпратило покани до различни браншови организации да се включат с експерти в дискусиите по проектозакона и да се стигне до обща позиция.

Министърът посочи още, че не би трябвало да има притеснения, че ще се стигне до административен вакуум около приемането на общата селскостопанска политика /ОСП/ след 2020 година. По думите му безспорно в тази сфера темите са много тежки и няма единна позиция на страните-членки от ЕС.

Като такива министърът открои таванът на плащанията и сближаване нивата на субсидиите в отделните държави.

Брекзит и финансирането на сигурността на континента доведоха до ограничаване на финансовите ресурси и за ОСП, посочи Порожанов.

По думите му голямата тема за сближаване нивата на субсидиите за стопаните едва ли ще намери окончателното си решение, но ще има някакво изравняване на средствата. Министърът допълни, че позицията на България е всяка държава сама да определя тавана на субсидиите за земеделците.

В момента по многогодишната финансова рамка се дебатира в ЕП, допълни министърът. По думите му одобрението й от Европейския съвет се очаква да стане в късната есен на тази година.

Порожанов посочи още, че държавата не може да се грижи за изкупните цени на която и да е продукция. Той призова за подобряване на комуникацията между производители и преработватели, които не бива да се възприемат като врагове, а като партньори.

Той допълни, че е редно производителите да бъдат максимално коректни в отношенията си с държавата. След проверки и са регистрирани сериозни злоупотреби. При проверките в София област и Пловдив е разкрит случай, при който от 100 кошера, за които се осигурява финансиране, само в два е имало пчелни семейства. В овцевъдна ферма, в която на хартия е трябвало да има 650 животни, не е открито нито едно.

„В страната вече има животновъдни ферми, които затварят заради липса на работна ръка“, каза днес председателят на АЗПБ Венцислав Върбанов на пресконференция преди откриването събитието.

Липсата на работна ръка става все по-тежък проблем за сектора, посочи Върбанов. По думите му българските земеделци непрекъснато въвеждат нови технологии, но няма специалисти, които да ги прилагат.

Спасението за бранша е да се внасят работници от Украйна и Молдова, но бюрокрацията е много тежка и са нужни промени, за да бъдат облекчени процедурите за наемане на чужденци, каза Върбанов. Той допълни още, че като заплащане българските работодатели в земеделието са абсолютно конкурентни на западните си колеги.