Бизнесът и НПО-та искат промени в проекта за енергийна ефективност на сградите

Промени в проект „Енергийна ефективност в сградния фонд“ от Плана за възстановяване и устойчивост предлагат неправителствени организации, бизнес асоциации и експерти.

Те се съдържат в декларация, изпратена до парламентарните групи, председателите на парламентарни комисии и Министерски съвет.

Въпреки безспорните ползи от обновяването на жилищните и обществените сгради ограниченият обхват на програмата, продължаващата практика на безвъзмездно финансиране и липсата на амбиция и контрол върху постигнатите резултати се изтъкват като основни бариери, които трябва да бъдат преодолени в окончателния вариант на програма „Енергийна ефективност в сградния фонд“ от Плана за възстановяване и устойчивост, се казва в декларацията.

Изтъква се и несъответствието със заложените цели в наскоро приетата национална стратегия за обновяване, както и ефективното ограничаване на огромната част от многофамилните сгради (над 95%) до механизми за подпомагане на обновяването им.

Според проекта за енергийна ефективност към Плана за възстановяване и устойчивост близо 1,5 милиарда лева ще бъдат насочени към саниране на жилищни сгради.

При 66 865 многофамилни жилищни сгради, огромната част от които се нуждаят от обновяване, средствата ще достигнат до едва около 1400, при това избрани без оглед на потенциалните ефекти за оптимални енергийни спестявания или смекчаване на енергийната бедност. Над 95% от многофамилните сгради няма да имат достъп до никакво финансиране за енергийна ефективност в обозримо бъдеще, се казва в декларацията.

При национална цел за обновяване до 2030 г. на 19 026 656 кв. м жилищна площ, в най-добрия случай към средата на 2026 г. ще бъдат обновени 6 473 750 кв. м. Въпреки допълнителните средства по Програмата за развитие на регионите, с този темп целта няма как да бъде достигната, пишат авторите на декларацията и допълват, че със заложения като цел клас на енергопотребление на сградите няма да се постигнат нито целите за енергийни спестявания, нито предвидените екологични резултати.

Предвиденото 100% безвъзмездно финансиране с публични средства на еднофамилните сгради е несправедливо и унищожава и малкото останала частна инициатива при обновяването. Опасностите от манипулации при избора на бенефициентите са очевидни, а общините отново са натоварени с неспецифични функции, които ги поставят в потенциално конфликтна среда и повишава значително корупционния натиск върху тях, се казва още в декларацията.

Според авторите й единственият начин обновяването да стигне до повече хора е да се намали субсидията и да се даде възможност за допълващи инвестиции от страна на собствениците чрез подходящи и достъпни финансови инструменти. „Това се признава от всички, но все още никой няма политическата воля и отговорност да го обяви публично. В същото време, проучвания показват, че гражданите са склонни да инвестират в обновяване на жилищата си, стига да им се даде възможност“, се казва в декларацията.

В нея са посочени 12 принципа, които трябва да се следват, за да се превърне инвестицията от над 1,5 милиарда лева действително в инструмент за възстановяване и икономически растеж, а не в поредната краткосрочна кампания с конюнктурен политически характер.

Сред тях са разработване и изпълнение на проекти за цялостно сградно обновяване с включени мерки по сградната обвивка и сградните системи и приоритетно използване на енергия от възобновяеми източници, въвеждане на задължително изискване за постигане на разходно-оптимални равнища на енергийна ефективност в целия жизнен цикъл на предложените енергоспестяващи мерки, преминаване към модел на финансиране с постепенно увеличаване на самоучастието на собствениците на сградите, осигуряване на финансови механизми за безлихвено или нисколихвено кредитиране на самоучастието на собствениците чрез съществуващите специализирани фондове и частни финансови институции и евентуално чрез бъдещия Национален декарбонизационен фонд.

Декларацията е изпратена от името на Хабитат България, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, БАИС - Българска асоциация за изолации в строителството, БГФМА - Българска фасилити мениджмънт асоциация, ФИАБЦИ България и други.