Строителният бранш иска нормативни промени за недвижимото културно наследство

Промени в Закона за културното наследство и Закона за закрила и развитие на културата, които ще бъдат обсъдени през следващите два месеца, предвиждат промяна на двустепенната система за съгласуване на инвестиционните проекти за обекти на недвижимото културно наследство.

Според браншовите организации в строително-инвестиционния сектор в момента процедурата е тромава и неефективна поради изискването за одобряване на документите в две административни звена – Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и Министерство на културата. „Смятаме, че 80% от преписките не е необходимо да се съгласуват с експертите в министерството, тъй като често те не са достатъчно запознати с характера и заключенията за конкретните обекти“, коментира проф. арх. Борислав Борисов, зам.-председател на КАБ и ротационен председател на Координационния съвет на браншовите организации в строително-инвестиционния сектор.

Съветът и НИНКН са се договорили да работят съвместно за решаването на актуални проблеми, свързани с опазването и управлението на недвижимото културно наследство в България. Приоритет ще бъде инициирането на законодателни промени в тази сфера, както и стартирането на процес по актуализация и дигитализация на списъка с недвижими културни ценности. Решението за съвместни действия бе взето на онлайн заседание на Координационния съвет, в което участваха директорът на НИНКН арх. Петър Петров и представители на браншовите организации в сектора.

Професионалните организации в строително-инвестиционния сектор ще съдействат на НИНКН в процеса по актуализация на регистъра на недвижими културни ценности. Очаква се в следващите месеци да бъдат сформирани работни групи с участието на експерти от бранша, които да започнат работа по изучаване, документиране и актуализиране на списъка с ценни обекти, както и на специфичните правила и режими за тяхното опазване.

„Общо 40 000 на брой са недвижимите културни ценности в България. Около 18 000 от тях са декларирани, без да са получили постоянен статут. Това е огромен проблем за всички участници в инвестиционния процес, защото становищата по тези обекти често не са точни и конкретни, а уклончиви. В резултат възникват сериозни проблеми при съгласуването на проектите”, обясни арх. Петър Петров, директор на НИНКН.

Браншът ще предостави експертна подкрепа и при създаването на онлайн информационен регистър на недвижимите културни ценности. Наличието на публичен и ефективно работещ регистър ще облекчи процеса по опазване и управление на ценните обекти. В по-дългосрочен план е необходимо да се работи за въвеждане на изцяло електронна система за съгласуване на проектите.

Предвижда се през следващите 2-3 години НИНКН да се преструктурира, като изгради по-голям капацитет и нови регионални звена, съобщи на срещата арх. Петър Петров, директор на института.

Предстои подписването на меморандум за сътрудничество между Координационния съвет и Националния институт за недвижимо културно наследство.