НДК, Ларгото и Интерпред имат качества да станат обекти на културно наследство

НДК, комплексът от сгради на Ларгото, комплекс на държавна резиденция “Бояна”, хотел “Маринела”, театър “София”, държавна резиденция в Банкя, зала “Универсиада”, Световен търговски център “Интерпред”, Министерство на външните работи, зала “Фестивална“, хотел „Родина“ са сред обектите с най-отчетливи качества на културно наследство. В същото време те са и в най-голям риск от загуба на ценността. Това показва изследване на общинското предприятие „Софияплан“ и Центъра за научни изследвания и проектиране към Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).

То е идентифицирало над сто ценни образци на българската следвоенна архитектура на територията на Столична община, които може да бъдат предложени за културно наследство. Изследването е възложено от Софияплан на екип от УАСГ на базата на заложената в редица стратегически документи на Столична община нужда от целево изследване на подобни обекти и определяне на значими образци от него, които да бъдат защитени със статут на културна ценност. То е част от дългосрочната едноименна инициатива “Ново архитектурно наследство” за идентифициране, защита и популяризиране на значими образци в българската архитектура, създадени след Втората световна война.

В резултат на проучването е изготвен йерархизиран дълъг списък с над 100 обекта, сред които има сгради, комплекси, градски структури и пространства, паркове, архитектурно-скулптурни ансамбли и други. За 15 единични и един групов обект са изготвени подробни аргументации за културна значимост по реда на Закона за културно наследство (ЗКН). Предложените режими не изключват възможностите за осъвременяване и развитие на обектите, а предлагат възможни бъдещи намеси, които да позволяват съхранение и използване на ценността му.

“У нас към момента има много малко архитектурни обекти от по-новата ни история със статут на културна ценност и само един от тях — парк “Камбаните”, се намира на територията на Столична община. Това поставя в риск потенциално ценни образци от близкото ни архитектурно минало в територията на цялата страна”, обяснява Даяна Николова, архитект, специализирана в културното наследство, в екипа на "Софияплан" и координатор на проекта.

“От друга страна, редица проучвания, анализи и стратегии посочват, че София и България трябва активно да работят за съхраняване и популяризиране на архитектурния пласт от втората половина на ХХ век”, допълва тя.

“В момента инициативата е в етап на публично представяне и обсъждане на резултатите от проекта. Представители на екипа провеждат срещи със собствениците на сградите, администрацията на Столична община, институции, браншови организации и различни заинтересовани страни с цел събиране, анализиране и отразяване на обратната връзка по проекта”, разказва гл. ас. д-р арх. Емилия Кълева от изследователския екип и преподавател в катедра „История и теория на архитектурата“ в УАСГ.

“Предстои регистрация на сдружението “Ново архитектурно наследство”, в което ще работим с институциите в полза на собствениците на сгради от новото архитектурно наследство, за да покажем и утвърдим повече възможности за тяхното бъдещо съхранение, развитие. И че можем да съхраним ценността на тези сгради, като едновременно ги интегрираме все по-добре в многообразната ни градска среда и обществен живот на София и България”, добавя гл. ас. д-р арх. Анета Василева, архитектурен критик от WhATA и преподавател в УАСГ.