Канада се стреми към "меко приземяване" на жилищния пазар

Близо година, след като финансовият министър на Канада Джим Флаерти нахока най-големите банки в страната, че надуват рекордно високите цени на жилищата чрез намаляване на лихвите по ипотеките, кампанията му за предотвратяване на балон набира скорост, пише Wall Street Journal.

Заради крехката икономика на Канада централната банка не може да увеличава лихвите спокойно, което лишава политиците от един традиционен инструмент за предотвратяване "прегряването“ на пазара. Вместо това те използват комбинация от затегнати правила за кредитиране и устни предупреждения, включително необичайното смъмряне на банките през март 2013 г.

Въпреки че все още не е ясно дали тези мерки са достатъчни, мнозина смятат, че Флаерти има голяма заслуга за поддържането на пазара в разумни граници.

"Реалността е, че правителството определено постигна меко приземяване в жилищния сектор", коментира главният икономист на Gluskin Sheff + Associates Inc. в Торонто Дейвид Розънбърг.

Много наблюдатели обаче, включително признати икономисти като Нуриел Рубини, смятат, че пазарът все още е силно надценен и изложен на риск от остра корекция.

Резултатът от опитите на Флаерти да укроти цените без да бъдат увеличавани лихвите може да е важен тест за способността на политиците в Канада и други части на света да избегнат повторение на срива на жилищния пазар, който сериозно допринесе за глобалната финансова криза.

Експанзията на жилищния пазар в Канада през последните десетина години доведе до силно увеличение на задлъжнялостта на домакинствата. В същото време на строителния сектор се падат близо два пъти повече от брутния вътрешен продукт (БВП) в сравнение със САЩ.

Цените на жилищата в Канада са се увеличили двойно от 2002 г. насам и достигат средно 388 553 канадски долара (353 873 щатски долара) за стандартно жилище към януари – с повече от 50% над тези в САЩ.

Канадската централна банка поддържа лихвите на ниски нива, за да поддържа икономиката, която се бори с мудния износ и забавянето на инвестициите. Вместо това правителството реши да затегне правилата за кредитиране в общо четири кръга от мерки за последните четири години. Последният кръг от юли 2012 г. оказа първоначелен ефект, като забави темпото на продажбите и ръста на цените в края на 2012 и началото на 2013 г.

Между 2008 и 2012 г. Флаерти въведе няколко промени, включително намаляване на максималния период на обезпечените от държавата ипотеки от 40 на 25 години, както и понижаване на размера на външното финансиране до 80% от цената на жилището.

Миналата година канадският финансов министър предприе и един необичаен ход - той публично порица водещите банки в страната, че са понижили фиксираните лихви по ипотеките до нива, близки до историческия минимум.

От миналото лято насам обаче цените отново тръгнаха нагоре и финансовият министър не изключва допълнителни мерки.