ЕС се сблъсква с криза в сферата на социалните жилища

Растящите цени на жилищата, които изпреварват тези на доходите, са тежка реалност за мнозина в Европа. Заради Covid-19 все по-голям дял от населението се нуждае от достъпни жилища.

Докладът за състоянието на жилищата в Европа през 2021 г. очертава, че делът на италианските домакинства с просрочени плащания за наем в частния сектор е скочил от по-малко от 10% на 24% само за една година от началото на пандемията, пише онлайн изданието EUObserver.com.

В Чехия всеки четвърти наемател се страхува, че ще трябва да напусне сегашния си дом през следващите 12 месеца.

Същевременно строителството на социални жилища е намаляло с 40% в Ил дьо Франс през 2020 г., докато търсенето се е увеличило с 30 000 заявления до общо 750 000.

Списъците с чакащи за общински жилища в Англия вече наброяват 1,1 млн. домакинства и следващата година броят им може да се удвои до над 2 млн. домакинства. 

Доказателствата показват недвусмислено връзка между пренаселеността на жилищата и смъртността. Само пет процента увеличение на домакинствата, живеещи в лоши жилищни условия, могат да доведат до 50% по-висок риск от заболеваемост и 42% шанс да загубят битката с коронавируса.

Тази вечер 700 000 души в Европа няма да имат покрив над главата си.

Междувременно достъпните опции намаляват и заради националните намерения за приватизация на съществуващия социален жилищен фонд.

Приватизиране на жилищен фонд

Например в Унгария предложеното изменение на жилищния закон настоява общините да продават жилищните си единици на жителите на 10-30 процента от пазарната цена - решение, което „допълнително ще задълбочи настоящата криза за градски жилища и ще увеличи вече съществуващите жилищни неравенства“, както се подчертава в петиция за повишаване на осведомеността, организирана от Хабитат.

Огромният апетит за увеличаване на печалбата от общинските жилища облагодетелства малко хора. Оставянето на пазара на жилища да се саморегулира, като се увеличи предлагането или се осигурят краткосрочни финансови тласъци, ни доведоха дотук.

Ако трябва да заложим на един-единствен печеливш подход към работеща жилищна политика, това със сигурност би било истински, дългосрочен, политически ангажимент за подобряване на жилищата в Европа.

Със средства от кохезионните фондове на ЕС ще могат да продължат инвестициите в социална инфраструктура и предоставяне на основни и социални услуги на гражданите чрез европейските фондове за регионално развитие и европейските социални фондове, а увеличен размер в новия седемгодишен бюджет на ЕС е наличен за инвестиране в устойчиви квартали.

Механизмът за справедлив преход ще гарантира, че никой не изостава в зеления преход с общ бюджет от поне 100 млрд. евро. Съществува и специална схема за социални и студентски жилища на достъпни цени с бюджет 16,6 млрд. евро.

Има и значителни пропуски в тези инвестиции обаче. Във Фландрия общата сума за възстановяване за целия регион не е достатъчна за обновяване на социалния жилищен фонд. По същия начин холандският план за възстановяване би бил достатъчен за подобряване само на сгради от E, F или G клас - но не и B, C или D.

Няма оправдание за политиците да не се намесват и да не признават тези проекти. Наличието на достъпен жилищен фонд, който ще остане достъпен в бъдеще, осигурява значителна възвръщаемост по отношение на хората, които инвестират в икономиката, живеят в по-приобщаващо общество и имат устойчива младеж и застаряващо население.