Строителният сектор в Европа е под натиск заради растящите цени на материалите

Ръководители в строителната индустрия посочват редица фактори за безизходицата, включително резкия ръст на търсенето, което надвишава предлагането на материали в много страни, както и породеното от пандемията нарушаване на снабдителните вериги и продължаващото търговско напрежение.

Някои материали понасят удар от допълнителни проблеми като напаст от корояди, която засяга производството на дървесина, и забавянето при преразпределението на неизползвана стомана.

Томас Биртел, главен изпълнителен директор на австрийската строителна компания Strabag, казва, че ръстовете на цените „се ускориха изключително през последните две седмици“ и компанията трябвало „да забави строителството на отделни проекти, просто защото вече няма налични материали“.

Strabag, която построи метрото в Копенхаген, Дания, и тунела „Лимерик“ в Ирландия, оперира собствени заводи за бетон и асфалт, но Биртел казва: „Строителството не е бизнес с малък мащаб и дори не е възможно да се контролират веригите за доставка за всички строителни материали“.

В Германия 44% от строителните компании, участвали в допитване на института Ifo през май, са съобщили, че имат проблеми с набавянето на материали навреме, което е значителен ръст спрямо под 6% през март.

„Не сме виждали такава безизходица от 1991 г. Това, разбира се, стана причина за забавянето на строителството през април, поне временно“, казва Феликс Лейс от Ifo.

Произведената от германската строителна индустрия продукция намаля с 4,3% през април спрямо предходния месец, въпреки че компаниите в сектора отчитат рекорден брой поръчки на стойност 62 млрд. евро през март.

Някои германски политици призовават Берлин да поиска временни ограничения на износа от ЕС на дървесина и други материали.

Докато САЩ се готвят да задействат инфраструктурна програма за 1,7 трлн. долара, а ръстът на световната икономика се очаква да се ускори, натискът вероятно ще остане висок през идните месеци.

„Ще трябва време за връщане към нормалното, поне до края на годината“, смята Кампогранде.

Някои страни като Франция и Германия реагират със смекчаване на правилата за някои строителни договори в държавния сектор, като премахват глоби за забавяне и компенсират подизпълнителите за непредвиден ръст на цените.

Моносилио казва, че властите в Рим все още не са предложили облекчения за сектора, който е засегнат от десетилетен спад на инвестициите в публична инфраструктура, липсата на финансиране от банки и дълги забавяния в одобряването на проекти и плащанията.

Италианският премиер Марио Драги заяви, че „съдбата на страната“ зависи от успеха на пакета от инвестиции и реформи на стойност 248 млрд. евро, по-голямата част от който е финансиран от Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС.

Той включва инвестиции във високоскоростни влакови линии, инсталации за възобновяема енергия, умни електропреносни мрежи и енергийно ефективни сгради.

Страните членки на ЕС не се справят много добре в преразпределянето на европейските средства – за шестте години до 2020 г. те са инвестирали средно едва малко над половината от парите, предоставени им от Брюксел.

Без реформи за разрешаване на проблемите на строителния сектор в Италия Моносилио казва, че сходни проблеми може да осуетят усилията за разходване на средствата от възстановителния план на ЕС.

„Правителството на Драги иска да подобри положението. Но дамоклев меч е надвиснал над целия европейски проект“, отбелязва той.