Наемите в Истанбул растат по-бързо от галопиращата инфлация

Невъзмутима от данни за удвояване на наемите в Истанбул за една година, йога инструкторката Черен Табак е била напълно подготвена да използва цялата си заплата за жилищни разходи, когато решила миналия месец да си потърси собствено жилище, пише Ройтерс.

Но брокери на недвижими имоти ѝ се изсмели, когато им посочила сумата от 6000 турски лири (410 щатски долара) на месец, които според имотен сайт са средното ниво за едностаен или двустаен апартамент в града.

Обезсърчената 27-годишна жена сега се е отказала да търси и се е превърнала в една от многото жертви на начеваща жилищна криза, както смятат някои специалисти в сектора. Тя е подклаждана от фактори като високата инфлация, боледуващата лира, нажежения имотен пазар, ръста на местното население и стабилния приток на имигранти.

„За да мога да си позволя тези наеми, трябва да остана у дома и да не харча за нищо друго“, коментира Табак, която продължава да споделя апартамент за 8000 лири на месец с приятеля си. „Просто съм озадачена и нямам надежда, че ще става по-добре“, допълва тя.

По данни на Турския статистически институт средните наеми, които започнаха да растат в цялата страна през декември, когато лирата достигна рекордно дъно, са се повишили с 19,7% на годишна база през март.

Пиар специалистът Айфеп Айдин казва, че собственикът на жилището ѝ я притиска от януари насам да напусне апартамента си, където плаща 2500 лири на месец, за да настани там роднина. Тя установила, че наемите на сходни имоти сега са около 7000-8000 лири.

„Харчехме една шеста от месечните си доходи за наем. Сега в сходно място ще трябва да даваме една трета от доходите си въпреки повишаването на заплатите ни“, казва Айдин.

Засега тя остава в имота си, но други твърдят, че са били принудени да напуснат дома си под наем въпреки закон, който забранява на собствениците да гонят наематели или да повишават наемите с повече от средната инфлация на потребителските цени в 12-месечен период. Миналия месец тя достигна 20-годишен връх от 61%.

Собствениците могат, и понякога го правят, да оспорват подобни въпроси в съда.

Толга Идикат, главен изпълнителен директор на EmlakJet, казва, че някои използват доходите от наеми като средство за компенсиране на спада на валутния курс – лирата изгуби около 10% от стойността си спрямо долара от началото на годината до средата на март, след като отписа 44% от стойността си през 2021 г.

„Хората, които инвестират в имоти, сравняват спрямо долара и опитват да максимизират доходите си“, казва Идикат.
Много икономисти смятат, че проблемите на лирата и на по-широката турска икономика се дължат на неортодоксалните понижения на лихвите, предприети миналата година по указания на президента Реджеп Ердоган на фона на ускоряващата се инфлация.

Серкан Гонеклер, икономист в консултантската компания Gedik Investment, казва, че тези понижения изкривяват цените на всичко и „няма да е изненадващо, ако цените на имотите продължат да растат“.

Озгур Карабат, депутат от опозицията, предупреди тази седмица за „жилищен хаос“.

Според Идикат средните месечни наеми са нараснали с 95,5% до 3746 лири на национално равнище в годината до март и със 133% до 6116 лири в Истанбул, значително над минималната заплата от 4250 лири.

Сега турците трябва да харчат 61% от доходите си за наеми спрямо 47% през 2020 г., допълва той. Правителството твърди, че инфлацията ще се охлади, тъй като износът расте, а цените на енергията на международно равнище се успокояват.

Но имотният сектор е затаил дъх.

Към проблемите се прибавя и забавянето на строителната дейност отчасти заради COVID-19, в резултат на което само около 500 хил. нови жилища са излезли на пазара на годишна база в последните три години спрямо годишно търсене на 1 млн. жилища, казва Идикат.

„Компаниите не искат да строят нови проекти“ отчасти заради скъпите вносни суровини, отбелязва той и допълва, че дори предлагането да се увеличи, вероятно ще са необходими до четири години за смекчаване на напрежението на жилищния пазар.

Брокерът Тамер Гунгор казва, че натрупаното търсене по време на пандемията създава допълнителни проблеми на наемателите. „Никой не може да намери жилище, а ако го направи, няма друг избор освен да плаща високите наеми“, отбелязва той