Какво могат да научат вестниците от Джеф Безос

Когато бе обявена продажбата на Washington Post на собственика на Amazon Джеф Безос, журналисти и коментатори обясниха значението на вестника с една много стара история: Журналисти от вестника някога разкриха цялата афера Уотъргейт. И това казва много за сделката за Washington Post и като цяло за кризата при вестниците. Защото днес разкритията се случват в WikiLeaks и интернет, пише в свой коментар Die Zeit.

The Washington Post е важен, разбира се, не само заради журналистическите постижения от последните четири десетилетия. Преди всичко вестникът осигурява чрез своето справедливо и всеобхватно покритие, понякога и изцяло невидимо, информираната общественост в своя регион. Въпреки това обаче издателят вече не успяваше да извлича печалба.

А по този показател Washington Post не е сам. От почти 20 години тиражите на почти всички вестници в Западния свят падат. Бавно, но сигурно. В същото време средната възраст на плащащите читатели се е увеличила до около 60 години, и продължава да расте. 

Проблемът на вестника обаче е не само по-малкият тираж, който в момента възлиза на средно 450 000 броя. Както навсякъде, особено бързо намаляващите приходи от реклами застрашават бизнеса с печатните медии. Въпреки че все пак най-сетне започват да растат и приходите от продажбата на журналистически продукти в интернет, те все още не успяват да компенсират дефицитите в печатния бизнес.

Загубата на важност и спадът на приходите са двете най-важни предизвикателства пред реномираната медия, която първоначално изпълняваше две основни функции в съвременното общество. Вестникът предоставяше форум за цялата информация, която е полезна и важна за гражданския живот. А в раздела за обяви той създаваше пазара за тези, които искаха да спечелят и във финансово отношение. Това беше един добър бизнес с висока възвръщаемост.

Около 100 години по-късно пазарите вече се казват Amazon, Ebay и Craigslist, а в Европа и Северна Америка вестникът вече не е масмедия. Основната му, класическата новина, вече няма почти никаква стойност, защото публиката почти не ѝ отдава значение.

Парадоксално е, че самите издатели направиха всичко възможно за намаляване на тази стойност. От една страна, те подаряваха в интернет в продължение на години един и същ продукт, който иначе продаваха отпечатан на хартия, заобиколен от скъпи рекламни пространства, за да увеличат читателската си база. В същото време те поставяха там абсурдно евтини реклами в борбата си за пазарни дялове. Така те проспаха тенденцията, че губят контрол над местните обяви в интернет заради стартиращи компании, които свързваха всички тези реклами на огромни пазари в страни от новините.