Какво могат да научат вестниците от Джеф Безос

От друга страна в интернет потребителите изведнъж осъзнаха колко досадна стока са новините. Изключителна и добре разработена история си е екзотично изключение. Щамповани текстове от агенции на бюрократичен или експертен език доминират в уебсайтовете на вестниците. Всяка статия е една от "155-те, свързани с резултатите от търсенето", които излизат автоматично в Google. В печатните издания това не бе по-различно и преди появата на интернет, но пък бе едва забележимо за читателите, докато те четат само един вестник.

В допълнение стилът и структурата на журналистическите текстове, намиращи се в мрежата понякога са трудни за четене. Твърде абстрактни, с твърде малко обяснения и много общи модели на възприятие. Само старата аудитория започна да възприема този стил като елитарен език. Въпреки това обаче вестниците не се промениха. По същия начин в печатните издания, предназначени основно за четене на масата за закуска, актуалността остава за новини от предишния ден – без промяна на гледната точка и перспективата, без значение колко читатели вече са научили новината по един или друг начин.

И още един страничен ефект: експертите-читатели, често в търсене на своите специални теми, отново и отново намират примери за опортюнизъм и дефицит в разследванията или направо груби грешки във вестниците. Интернет улеснява откритията им - и това дава възможност да се изложи на показ арогантността на журналистите, които често реагират обидено, вместо да направят това, което мрежата им предоставя: да се изправят пред публиката си и да общуват открито с нея.

И заради всичко това пострада продуктът "вестник“. А в мрежата новината, „по-доброто или по-лекото ястие“ е само на един клик разстояние. По-младото и благодарение на интернет по-разбиращото медиите поколение отбягва традиционните медии, особено ако трябва да плаща за тях. Издателите заговориха надълго и нашироко за "културата на безплатното съдържание в мрежата“. Но такава няма. Защото хората са склонни да плащат за съдържание. Но вероятно не и за съдържание във вестниците. В това има известна ирония, защото в социалните медии масово се линкват и обсъждат съдържания от традиционните медии. По-голямо внимание обаче там намира само специалното съдържание – ексклузивната, противоречива и странна новина. Произходът и марката на тези статии не са от толкова голямо значение. А местно съдържание - повече от половината новини на вестникарската журналистика, не се среща толкова често.

И все пак все още е възможно със сериозно журналистика, дори и в печатните издания, да се печели стабилно и да се отчита ръст. Но примерите за това са бързо изброими – те са на пръстите на двете ръце. А масово за съдържание на Запад се плаща например при Apple. Музика, филми, игри, литература. Да, дори и новини. Въпреки това, техният пазарен дял е абсурдно нисък от гледна точка на тяхната социална значимост.

Най-големият продавач на съдържание е Amazon, която скоро ще стане голямата, но по-млада сестра на преподобния Washington Post. Той пък принадлежи към весниците, които са най-малко виновни за тежкото положение на бранша. Но дори и той не се помръдна, когато имаше нужда. Но все пак му остават силната търговска марка и позоваването на Уотъргейт. Но пък кой от днешните младежи ще разбере за какво точно иде реч в тази афера, без да погледне в Wikipedia?

Говори се, че за Джеф Безос значение имат само личните данни на клиентите и да прави бързи пари с възможно най-евтино закупеното съдържание. По този начин обаче се игнорира фактът, че той многократно правеше скъпи експерименти с изследване на нови територии. Такива експерименти не смее да поеме нито един издател на печатни медии, колкото и голям да е той. Не бива да се пренебрегва и факта, че Amazon със сигурност оценява качеството и го насърчава - ако то се продава. Това не било самоцел за Безос.

Точно както и в издателския бизнес, между другото. Редакционната свобода и независимост са основните аргументи за всеки добър вестник, но издателството трябва да иска и да може да си ги позволи. Стремежът към спестовност на много издатели поддържа само минималното качество на журналистика, а при местните вестници на неконкурентни пазари често качеството е още по-ниско. Там няколко редактори организират предимно безкритично отразяване на онова, което рекламодателите и бизнес партньорите на издателя, местните власти и заинтересованите страни пращат като съобщения за пресата. По-възрастната аудитория все още се задоволява с това, но по-младата не иска и да чуе за такива новини. А при повишаването на цените на абонамент тази т. нар. "стратегия на експлоатация“ няма нищо общо с журналистическите стандарти. Това е просто облог за това колко дълго една изостанала от времето си аудитория може да бъде "издоявана" с достатъчно стабилна възвращаемост.

За сметка на това обаче Amazon расте. Джеф Безос, сега шеф и на Washington Post, се чувства в интернет като у дома си. Той е усвоил онова, което вестниците не са успели все още – да продава на една млада, любознателна и многобройната публика масово и стабилно съдържание, което да обсъжда в интернет общности с купувачите и да получава обратна информация от тях, за да генерира допълнителен интерес и нови теми за разработване. Доставките стават директно чрез сваляне на съдържание, директно на електронния четец или по пощата. Пращат се и цели тонове хартиено съдържание. И то далеч не само боклук. Остава да видим, дали тази стратегия няма да проработи и при вестникарския бизнес.