Трудната раздяла с Washington Post

Много американски вестници бяха обречени на гибел, когато се появи интернет. Но Washington Post, който бе продаден съвсем неочаквано на собственика на Amazon Джеф Безос, никога не бе един от тях, пише колумнистът от New York Times Рос Даудът.

Колкото и страшен да е бил интернет за журналистиката, Washington Post беше призван да успее, въпреки създалия се хаос. В някои моменти изданието страдаше, защото водещите вестници не успяха да навлязат в онлайн ерата, която трябваше да бъде тяхна.

Тази роля прилича на една сцена от популярния по времето на Маргарет Тачър сериал във Великобритания „Да, г-жо Премиер“, в който политик обяснява кой всъщност чете вестниците на Острова, а именно:

„Daily Mirror четат хората, които си мислят, че управляват страната. Guardian се чете от хора, които си мислят, че трябва да управляват страната. Times се чете от хората, които всъщност управляват страната. Daily Mail се чете от съпругите на тези, които управляват страната. Financial Times се чете от хората, които притежават страната. Тhe Morning Star пък се чете от такива хора, които считат, че държавата ни трябва да се управлява от друга държава. А Daily Telegraph четат хората, които наистина мислят, че това е така.“

Когато се излъчваше сериалът, това комично описание всъщност не прилягаше на журналистиката в САЩ. Имаше идеологически вестници и такива, защитаващи определени интереси, особено в големите градове. Но това кой вестник четете, се определяше не от съдържанието, а по географския признак – според територията, на която се намирате.

С появата на интернет медийният пазар в САЩ все повече заприлича на английския. Когато вече можехте да прочетете всеки вестник, независимо къде се намирате, предимство имаха имената, разпознаваеми в национален мащаб и които можеха да се идентифицират както с града, в който се издават, така и с широкия си кръг читатели.

На този фон Wall Street Journal играеше ключова роля за американската бизнес класа рамо до рамо с конкурентите си Economist, Financial Times и империята на Bloomberg. New York Times изпълняваше подобна роля, но за интелигенцията и либералната професионална класа. Huffington Post е таблоидът с леви убеждения в страната, редом с редица негови конкуренти и имитатори, защитаващи десните идеи. Различни издания като BuzzFeed и The Atlantic се конкурираха в търсенето или изграждането на общия интерес на читателите.

И тъй като няма много сфери на интереси, повечето от съществуващите вестници винаги щяха да са на загуба от тази промяна.