Трудната раздяла с Washington Post

Washington Post беше различен, защото, въпреки че се твърдеше, че е местен вестник, по своята същност той бе национален. Като имаме предвид, че влиянието на окръг Колумбия се увеличи през последните 20 години, а общественият интерес към политиката се изостри, беше съвсем логично Washington Post да се превърне във вестника, който да отразява всички политически събития – да бъде единственият вестник, който трябва да се чете от хората, които управляват страната, които искат да я управляват, които само си мислят, че го правят и т.н., т.е. и от всички останали.

И наистина - можем да посочим момента, в който тази възможност отлетя – това се случи през 2006 г., когато Джон Харис и Джим Вандехей напуснаха Washington Post, за да създадат Politico - издание, което пише за значимите политически събития.

Днес има много причини, поради които в Politico с лекота може да се създаде публикация, само защото някой е казал нещо незначително, а по-трудно да се случи в институция, обременена с много разходи. Но и това е закъсняла преценка след събитието – от гледна точка на 2006 г. Вандехей и Харис изглеждаха като рискови играчи, а Washington Post се бе вглъбил здраво в това, което критикът Джак Шафер нарече „политическите новини от Washington“.

Днес, въпреки че в окръг Колумбия Politico доминира над Washington Post, Politico е единственото издание, което трябва да се чете от политическата класа на Вашингтон и политиците от цялата страна. Politico е това издание, което може да устои на темповете, с които се развива интернет.

"Казвам това като човек, който не харесва стила на писане на Рolitico, и като човек, на който Washington Post му липсва, когато отиде във Вашингтон. Но носталгията е за колумнистите, а не за собствениците на вестници. Рolitico привлече огромна част от читателите, от които Post се нуждаеше, за да успее да се разрасне и в света на интернет", пише още Рос Даудът. 

"Такава синергия може би съществува. Но най-вероятно единственото най-добро нещо, което Безос може да предложи на своя вестник, по-скоро е вече старомодно, a именно – парите и ресурсите, с които да си върне завладените от конкурентите му територии.

С други думи - това, което Безос може да предложи, е война между печатните издания, с ясни и рискови залагания. За да процъфти отново Washington Post, Politico трябва да изгуби.