ЕС засилва регулацията на посредническите онлайн услуги

Кого регулира Регламентът?

Доставчици на посреднически онлайн услуги са тези платформи, които отговарят на няколко кумулативни критерия:
1. Необходимо е платформите да позволяват на бизнес ползвателите да предлагат на потребителите стоки или услуги така, че да се улесни встъпването в преки търговски отношения.

2. Необходимо е посредническите услуги между платформите и бизнес ползвателите да се основават на договорни отношения, каквито най-често са ОУ на платформите.

3. Третото изискване е тези платформи да предлагат услуги на информационното общество по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/15354. Повече информация за това кои са услугите на информационното общество в контекста на дигиталните платформи, съгласно съдебната практика на СЕС, може да бъде намерена в статията на Жулиета Мандажиева на тема "Класификация на видовете платформи за доставка на услуги в България по оста Uber – Airbnb съобразно 2 емблематични решения на СЕС".

В Съображение 33 от Регламента  законодателят дава примерно и неизчерпателно изброяване на доставчици на посреднически онлайн услуги и доставчици на онлайн търсачки, които попадат в обхвата на Регламента. Този списък обхваща:

- онлайн пазарите за електронна търговия;
- платформите за споделяне, на които осъществяват дейност бизнес ползвателите;
- магазини за приложения;
- онлайн търсачки и др.

Бизнес ползвател е всяко частно лице, което действа в търговско или професионално качество, или всяко юридическо лице, което използва посреднически онлайн услуги, за да предлага на потребителите стоки или услуги, свързани с неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия.

Тук следва да направим едно важно уточнение – един едноличен търговец, например, може да действа както в качеството си на търговец, така и като потребител. Примерно, когато предлагам услуги, свързани с обичайната ми търговска дейност, то аз действам в своето търговско качество и тук Регламентът ще се прилага с пълна сила. Когато обаче публикувам оферта за продажба на стария си телевизор, то в този конкретен случай Регламент 1150/2019 не следва да се прилага, защото не действам като търговец, тоест бизнес ползвател, а като потребител. В последния случай, правната ми защита ще бъде по реда на потребителското право.

Разграничението на участниците има огромно значение за правния режим, който ще диктува правоотношенията между тях, от една страна, и платформата, от друга. Платформите могат да предоставят възможност на участниците при подаване на всяка оферта да определят своето качество. В противен случай следва самите платформи да идентифицират участниците, което би ангажирало отговорност при погрешна преценка. Идентификацията може да бъде извършена чрез контролни въпроси, например. Това самоопределяне, разбира се, не следва да бъде окончателно и винаги трябва да бъде достъпно за промяна.

По въпроса за териториалния обхват законодателят е подходил съобразително като е отчел, че платформите са глобално явление. Възможно е на сайт, регистриран в Китай, американско търговско дружество да предлага своите стоки или услуги на френски граждани. С оглед на това, акцентът при определяне на обхвата не е обвързан с регистрацията на платформите, а е съобразен с бизнес ползвателите и потребителите. Подобен е подходът при GDPR, mutatis mutandis – следователно, откроява се един нов принцип за определяне приложното поле на регулациите в глобалната и дигитална икономика.