ЕС засилва регулацията на посредническите онлайн услуги

Платформите са длъжни в своите общи условия да уточнят по ясен и разбираем начин критериите за класиране на отделните оферти. Като под класиране не се разбира единствено и само подредбата на всяка оферта една след друга, но и всеки графичен, цветови и др. белег на една оферта, която може да я разграничи от останалите. Например оферти, които излизат като препоръчани, такива които подлежат на оценка, обособени са в каре и др. 
От платформите не се изисква разкриване на алгоритмите за класиране, а основните параметри, които въздействат на класирането. Обявяването на алгоритмите би означавало не само засягането на интересите на платформите, но и би дало възможност за евентуална манипулация на класиранията от по-силните играчи. Затова е необходимо да се из-върши оценка на баланса на интереса между двете страни. Ето защо законодателят е категоричен, че не е необходимо платформите и търсачките да разкриват своите алгоритми, защото това би нарушило правото на търговска тайна, както и нивото на конкуренция.

Платформите са длъжни да информират в ОУ за всяка форма на възнаграждение срещу възможността за преференциално класиране на оферти. Под възнаграждение се разбира и допълнителното задължаване на бизнес ползвателите в полза на платформите, като: екс-клузивно предлагане, процент от продажби и др. Тази информация трябва отново да е достъпна за бизнес ползвателите преди да изберат да стъпят в търговски отношения с дадена платформа. Регламентът е категоричен, че всяка форма на стимулиране на нелоялна конкуренция от платформите ще бъде санкционирана като противоправна. 

Редно е да допълним, че Регламентът налага на платформите да разкрият и всички възможности за преференциално третиране на отделни бизнес ползватели. Тук ще попаднат платените профили, допълнителни инструменти и интерфейси за бизнес ползвателите, разкриването на данни за поведението на потребители и др. Всички тези допълнителни услуги следва да бъдат ясно и прозрачно упоменати в ОУ на платформите.
Платформите винаги биха били в по-благоприятно положение в случаите, когато предлагат свои стоки и услуги, конкурентни на бизнес ползвателите. Без значение е дали предлагат директно или чрез контролиран от платформите бизнес ползвател. В тези случаи платформите са длъжни да предоставят информация за своята допълнителна дейност.

Не на последно място, следва да се има предвид и задължението за медиация и създава-не на вътрешна процедура за разглеждане на жалби. То се прилага само за доставчиците на посредническите онлайн услуги, а не за онлайн търсачки. Регламентът допълнително ограничава обхвата на задължените доставчици като изключва микро и малки предприятия по смисъла на приложението към Препоръка 2003/361/ЕО7.

Системата за разглеждане на жалби трябва да е лесно достъпна и безплатна за бизнес ползвателите и да гарантира разглеждане на жалбите в разумен срок. Доставчиците на посреднически онлайн услуги предоставят в своите ОУ необходимата информация относно достъпа до вътрешната си система за разглеждане на жалби и относно функционира-нето на тази система. Жалбите, които доставчиците са длъжни да разгледат са такива, свързани със задължения за последните, съгласно настоящия регламент, технологични проблеми, както и във връзка и по повод на всякакви мерки, с които се засягат интересите на бизнес ползвателите.

Доставчиците на посредническите онлайн услуги трябва да посочат в своите общи условия двама или повече медиатори8, към които са склонни да се обърнат при възникването на спор с бизнес ползватели по повод на предоставяните посреднически онлайн услуги. Регламентът въвежда изисквания към процедурата по медиация и медиаторите като безпристрастност и независимост, справедливо разпределение на таксата за производството  и др.
Санкцията за неспазване на Регламента след неговото влизане в сила може да бъде разграничена на две нива. Самият Регламент в Съображение 20 казва, че клаузи на ОУ, които са в противоречие с императивните разпоредби на Регламента, ще са недействителни. Например, клауза от ОУ, която предвижда по-кратък срок на предизвестие от минимума по Регламент. Разбира се, тази недействителност ще се ограничи до конкретни разпоредби и няма да влече недействителност за целите ОУ, като това отграничение трябва ясно да е посочено и в самите общи условия за избягване на всяко съмнение.
Санкцията на недействителността сама по себе си не е достатъчна да обхване целия комплекс от отношения, които Регламентът регулира. Затова на второ място в чл. 15 Регламентът предоставя на държавите членки да установяват правилата, с които се определят мерките, приложими при нарушаване на разпоредбите на Регламента. На национално ниво предстои имплементиране на по-конкретни санкции, които да обхванат новорегулирания комплекс от правни отношения. В условията на разпуснат парламент поради пандемията от COVID-19, може да се очаква известно забавяне на измененията в Закона за електронната търговия и Закона за защита на конкуренцията или пък нарочен секторен закон – въпреки това, след малко повече от 2 месеца, регламентът започва да се прилага пряко, независимо от временната липса на административни санкции на национално ниво и плат-формите имат съвсем малко време да съобразявт общите си условия и практиките си с него, за да избягнат риск от съдебни дела и недействителност на договорната си рамка.

Статията не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Поради ограничения й обхват същата не претендира за изчерпателност по темата. За повече информация по засегнатите по-горе въпроси можете да се обърнете към автора й Стефан Соколов на e-mail: Sokolov@kdbmlaw.com или на www.kdbmlaw.com