Бизнесът и синдикатите в задънена улица за минималните осигурителни доходи

Докато не се приеме консенсусен модел за нарастването на минималната работна заплата (МРЗ), преговори за минимални осигурителни доходи не може да бъдат водени. Това заяви Олга Чугунска от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) по Bloomberg TV Bulgaria.

През последните години МРЗ се определя изцяло административно, което прави бизнес средата изключително непрогнозируема, допълни Чугунска. Тя поясни, че за бизнеса приемлив вариант е реалното обвързване на минималната заплата с пазара на труда, с икономическия ръст и производителността на труда. 

От друга страна Ваня Григорова от КТ „Подкрепа” заяви, че механизмът за договаряне на МОД е пределно ясен и е базиран на преговори между работодатели и синдикати. Григорова отхвърли и определи като лъжа твърдението на бизнеса, че ръстът на производителността на труда е по-бавен от този на възнагражденията. Тя се позова на анализ на Министерството на финансите от март, според който ръстът на производителността на труда е 2,6%, а реалните разходи за единица труд са намалели с 1,1%.

По думите й бизнесът злоупотребява с термина производителност на труда и той се използва като оправдание за отказа от увеличаване на заплатите.

Григорова разкритикува сравнението на Васил Велев, направено вчера, че у нас имаме „африканска производителност на труда”, като посочи, че „когато сравняваш багерист с работещ с кирка и лопата, очевидно не можеш да очакваш еднаква производителност от двамата”.

Чугунска обаче представи други данни за производителността на труда и ръста на заплатите от Националния статистически институт, които показват обратното твърдение. Тя  застъпи позицията на работодателските организации, че няма смисъл да се преговаря, след като веднъж е зададено административно определено дъно. За нея синдикатите са постигнали целта си благодарение на държавната намеса.

Още от разговора може да видите в Bloomberg TV Bulgaria