Петър Андронов: Кешовите плащания са хранилката на сивата икономика

Кешовите плащания са хранилката на сивата икономика. Така мениджърът на KBC Груп за България Петър Андронов коментира в интервю за Bloomberg TV Bulgaria намеренията на кабинета да ограничи кешовите разплащания, като се въведе праг от 1000 лв.

Той посочи, че банките нямат пряко отношения към този законопроект, но определено той е стъпка в правилната посока към изсветляването на икономиката.

„Представителите на бизнеса и на компаниите, които имат легална дейност, многократно са апелирали да се извадят на светло плащанията, защото сивата икономика ги конкурира силно и нелоялно. Няма как по друг начин да се пребори сивия сектор. Нека видим скандинавските страни – очевидно са добре, въпреки че на практика там почти не се използват банкноти“, обясни още банкерът.

Истината е, че всъщност банките печелят изключително много от кешовите плащания, защото безналичните плащания са много по-евтини. Всъщност, ако идеята на правителството бъде приета от парламента, това ще окаже влияние и върху приходите на банките от такси, но не в положителна посока, напротив – постъпленията ще намалеят, обясни Андронов.

Консолидацията на банките никога не е спирала. Тя е естественият процес на подобряване на ефективността на всеки пазарен субект, каза още банкерът. 

Според него банките у нас са намалили броя си от 36 на 27 в периода 2004-2017 г. В Европейския съюз (ЕС) има малко под 6 хил. банки, докато само преди 15 години техният брой бе над 10 хил. В Америка през 1985 г. банките са над 30 хил., а сега наброяват 7 хил., поясни Андронов. 

По думите му българският пазар се отличава от останалите централноевропейски пазари, в частност словашкия, чешкия, унгарския и до някъде балтийските пазари. "В тези страни вече има пазарни субекти с над 20% пазарен дял, докато в България на този етап има само един пазарен участник с подобен дял", обясни той.  

Андронов коментира и публикуваната стенограма от консултациите при президента Росен Плевнелиев във връзка с фалита на Кооперативна търговска банка (КТБ). Според него най-голямата грешка ще бъде, ако казусът от 2014 г. с изпадналата в несъстоятелност кредитна институция бъде възприет единствено и само като банков проблем. "КТБ е фрагмент от проблема, свързан с приватизацията на държавата, изкривяванията във всички административни и структурни направления", отбеляза той.

Вижте още във видеото.