Ще увеличи ли интереса към ваксинациите ръстът на болните от коронавирус?

Зад това се крие обществен и политически процес, допълни госта. Индивидуалният страх да не се разболеят хората ги мотивира да се ваксинират. А идеята за колективен имунитет е напълно непозната за българското общество, смята тя.

„Самата идея за общественото здравеопазване и самосъхранение е доста рехава и призрачна в глобален план. Виждаме какво прави СЗО и как действа изключително колебливо. Тя по-скоро е геостратегическа и дипломатическа структура, отколкото структура, която има ресурсите да направи нещо във връзка с общественото здраве“, коментира гостът.

Структурите на общественото здравеопазване се свиват от 80-те в световен план, а в България през 90-те години.Тези процеси се дължат на развитието на фармацията и овладяването на много заразни заболявания. Свикнали да живеем добре, когато не сме изправени пред сериозни заплахи. Поради тази причина животът ни се сведе до рисков пазар и до управление на рискове, които искаме да избегнем, допълни доц. Милена Якимова.

Когато държавата не се справя с ролята си да формира мнение, инфлуенсъри се опитват да повлияят над човешките настроения, коментира още тя. Якимова даде за пример изследване на „Център за противодействие на дигиталната омраза“ през 2018 г. проследява 409 многобройни англоезични акаунта и установява, че за година и половина анти-ваксърските инфлуенсъри са се сдобили с десетки милиони последователи. Гостът определя този процес като злощастно засичане на пандемията с вълната от популизъм, която тече десетилетие.

„Феноменът на антивакс-групите не е толкова в количеството последователи, колкото до това, че внасят несигурност и разколебават хората. Те не формират толкова нагласи за битки в общественото здравеопазване, колкото рушат сигурността и вярата в науката“, коментира още тя.

Антиваксъри има във всяко едно общество, но въпреки това властите намират начини да ваксинират максимален брой хора, стигайки до твърдото ядро, посочва още доц. Якимова. Но това се прави само с наличието на кампания.

„Пример са Болсонаро (Жаир Болсонаро, президент на Бразилия – бел. ред.), Тръмп - видни популисти, които излизаха на протести срещу антипандемичните мерки, на протести срещу собствените си администрации. За жалост в момента имаме безгрижни изказвания от победителя на последните парламентарни избори (в България)", допълни тя.

Превръщането в медийни и политически звезди на хора с антиваксарски убеждения е причина да се предприема кампания. По думите на госта, темата представлява голям дебат, който трябва да бъде проведен. Тя дава пример с мерките, които се предприемат от корпоративния бизнес в определени страни, в които те налагат задължителна ваксинация или човек губи работното си място.

Целия разговор вижте във видеоматериала на Bloomberg TV Bulgaria.