Васил Караиванов: Промяна на курса лев/евро е крайна, далечна и евентуална мярка

Напрежението в публичните финанси трябва да се разреши с действия и в приходната, и в разходната част. Най-големият макрориск за България е да останат временните политики за преодоляване на ефектите от пандемията и енергийната криза, които ще увеличат държавните разходи и ще намалят приходите, формирайки голям дефицит. Това коментира Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", в ефира на предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria по повод предупреждението на служебния министър на финансите Росица Велкова за възможни рискове за бюджета, ако няма промяна в данъчната и социалната политика.

В момента фискалният резерв е 13 млрд. лева, което е достатъчно да покрие риска от 7% дефицит за 2023 г., има пари за тази година и няма застрашен фиксирания валутен курс, все още нещата са управляеми, посочи събеседникът.

"Промяна на курса лев/евро може да се случи най-рано след две-три години и то ако се поддържат големи бюджетни дефицити - над 5%. И то ако тези бюджетни дефицити са за текущи разходи, а не за капиталови, които да създадат възможности за дългосрочен икономически ефект...Само при такава комбинация от фактори и тяхната продължителност във времето евентуално може да наложи ситуация, когато държавата наистина вече трябва да харчи, а няма какво и никой не дава, дори и МВФ. Единственият сценарий тогава е аржентинският, но това е много катастрофално и е "мисия невъзможна" дори и с "най-талантливи" политици, които да правят само повече разходи от приходи", обясни Караиванов.

Докладът на финансовото министерство от тази седмица няма да изнерви международните пазари или да оскъпи взимането на нов дълг от България, но трябва да предпази от "неразумни политики и действия". 

"Хубаво е да се отрезвят всички, да видят, че има нещо важно и да се стигне до консенсус какво да се направи. Има вариант за по-консолидирана и рестриктивна фискална политика, така че да спазваме критериите от Маастрихт с дефицит от 3%. Другият шокиращ сценарий - вече има дефицит от 7%, ако не можем да вземем пари от пазара, ще трябва да вземем пари от МВФ, евентуално по-нататък да бъдем принудени да променим курса евро/лев. Този катастрофичен сценарий е по-скоро за отрезвяване", смята гостът.

Той уточни, че в икономиката има инерция и не може да се очаква значително намаляване на бюджетния дефицит през следващата година. "Ако започнем сега с 6%-7% дефицит за 2023 г, 2024 г. ще е много трудно, дори невъзможно да минем под 3%", заяви той.

Нарастването на държавния дълг е притеснително заради липсата на вътрешен кредитор от последна инстанция. Като държава с валутен борд България няма вътрешен кредитор от последна инстанция - БНБ не може да купува държавен дълг - и при внезапна голяма нужда от средства трябва да се обърне към МВФ, обясни Караиванов.

Още от разговора може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.