Кой дава тон на превратите в Африка – недоволството от Франция или интересите на Русия?

Трудно може да се постигне демокрация в засегнатите от преврати държави в Африка през последните години, макар и смяната на властта да се осъществява под претекст за провеждане на демократични избори. Самите общества живеят сравнително разделени, а демокрацията е привидна, тъй като така искат "големите сили". Няма да има голяма промяна за самите държави и техните жители след превратите, като единствените ползи ще бъдат извлечени от поддръжниците на военните хунти. Този коментар в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria направи д-р Симеон Хинковски, преподавател в катедра "Африканистика и Индо-тихоокеански изследвания" в СУ "Св. Климент Охридски".

„Пoследните осем преврата през последните три години са съсредоточени във френскоговорящата част на Западна Африка и в държави, които са бивши френски колонии и които са ограничавани от френската външна политика. Последният преврат – този в Габон – наподобява случилото се само месец по-рано в Нигер, но в Габон населението приема поемането на властта от военната хунта доста по-спокойно. Това е най-вече реакция на 56-годишното управление на семейството на сваления президент Али Бонго“, посочи той.

Д-р Хинковски не се нае да прогнозира какъв ще е изходът от политическия конфликт в богатата на петрол държава, но посочи, че ситуацията остава напрегната.

„Политиката на Париж в Африка донякъде е провалена", смята анализаторът. "Самите африканци вече искат промяна, която Франция не им дава – основните доводи на противниците на френската политика там са, че за разлика от бившите английски колонии, които са съседни на тези осем държави, в които имаше преврат, Франция, колкото и да се стреми да е уж страничен наблюдател, продължава да дърпа конците на управляващите“, допълва той.

Д-р Хинковски потвърди, че това довежда до намесата на военни части или формирования, които искат по някакъв начин да отменят това статукво. Той напомни, че френският президент Еманюел Макро обяви преди месеци изтеглянето на френските военни части от региона и трансформацията на военните бази. По думите му, това „разведри ситуацията“, но след последните преврати обикновено се появяват представители на руската военна група "Вагнер".

„В Габон засега няма данни за толкова силна намеса като в Мали и Буркина Фасо. Най-вероятно Русия се опитва да се намеси на един пазар, който да ѝ помогне с ограниченията, които налага Европа“, смята анализаторът.

Хинковски е на мнение, че политиката на "Вагнер" в Африка ще остане същата след убийството на нейния основател и лидер Евгений Пригожин. Причината е, че Русия доставя значително количество оръжие в региона, от което се облагодетелстват силите, които организират смените на властта.

"Вагнер" е един от факторите, които продължават да определят какво ще се случи в отделните държави. Дори да твърдим, че тези хунти са тръгнали към някаква промяна, те отново се влияят от геополитическите интереси, които има Русия. Русия се опитва да измести именно французите, които пък се отдръпват сами“, коментира Симеон Хинковски.

Как реагира международната общност след превратите в Западна Африика? Ще стигнат ли средствата, които отделя ЕС като помощи, може да разберете, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.