Икономист: Преди и след присъединяване в еврозоната ще видим бум на продажби на стоки и недвижими имоти

След като има обявена дата за приемане на еврото, около шест месеца преди това и няколко месеца след това ще видим бум на продажбите на стоки и недвижими имоти, тъй като в имотния сектор са големи обемите. Това подсказва, че може да видим ръстове на цените на имотите преди присъединяването ни към еврозоната.

Тази прогноза в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria направи Георги Ангелов, старши икономист на институт "Отворено общество", в коментар, че приемането на еврото ще накара хората да обменят недекларираните си пари, което ще породи бум в продажбите на стоки и недвижими имоти.

По думите му има над 10 млрд. лева „под дюшеците“. „В процеса на обмяна на лев за евро в следващите 1-2 години много от тези пари ще влязат точно в търговската мрежа и в недвижими имоти. Все още не може да говорим за балон на имотния пазар, посочи икономистът, и предупреди, че вижда риск от балонизиране заради огромните потоци ипотечни кредити, които го заливат. "С вдигането на цените много хора са изкушени да инвестират, за да не изпуснат привидно печеливш сектор“, допълва той.

Георги Ангелов припомни ситуацията от 2007-2008 г. и обясни, че на пазара е нужно да има устойчиво развитие, вместо периоди на големи пикове и големи спадове. Той обясни, че повечето ипотечни кредити са стандартни, но има 30-40% дял на заемите, в които над 50-60% от доходите на човека отиват за обслужване на кредита. Икономистът допусна, че при сегашните най-ниски в историята лихви, ако 60% от дохода отива за погасяване на заема, при евентуално повишение на лихвата дори само с до два процентни пункта по-голяма част от дохода ще отиде за обслужване. 

Според икономиста лихвите не могат да слязат на по-ниско ниво и в това е рискът. Той добави, че сега за обслужването на около 30-40% от ипотечните кредити отиват около половината от доходите на кредитополучателите им.

Георги Ангелов отчете, че има растеж на покупателната способност на българите и тази година при продължаващ ръст на доходите и намаляващата инфлация. Той допълни, че страната ни ще продължи да настига средноевропейското ниво, въпреки бавните темпове.

„Често в обществото витае разбирането, че този ръст се дължи именно на по-богатата част от хората“, коментира икономистът, но обясни, че това е точно обратното, тъй като най-голям ръст на доходите се вижда при ниските заплати, докато във високоплатените сектори има застой, което обособява процес на настигане между заплатите. По думите му това е причината и нашият пазар да привлича много чуждестранни работници.

Георги Ангелов обърна внимание, че продължава тенденцията и у нас се връщат повече българи от чужбина, като за четвърта поредна година те са повече от напускащите страната. „Бройката в полза на идващите не е голяма, но за първи път България обръща тренда“, отбеляза той.

Икономистът прогнозира, че освен очакваните повишения в средната работна заплата, с приемането на еврото ще се ускори и ръстът на възнагражденията.

По повод твърденията на търговците на нехранителни стоки, че нямат достатъчно време да се подготвят за приемането на еврото и че разходите средно на компания ще бъдат около 450 хил. евро, Георги Ангелов подчерта, че очаква подобни стойности, но допълни, че „за големите компании тази сума е нормална и тя бива давана дори и при данъчни промени“. „От друга страна, малките фирми няма да имат особен разход, а даже приемането на еврото може да се окаже благоприятно за тях, като спести разходи за обмен и преводи“, пресметна той.

Георги Ангелов обясни, че в краткосрочен план това потребление е добре за макроикономиката, като се вижда и събуждане на европейската икономика. „Въпросът е дали след оптимизма ще дойде песимизъм, който да обхване потребителите“, коментира той и подчерта, че всички двигатели на икономиката са нагоре. "В следващите 1-2 години ще бъде възходящ целият икономически цикъл, което ще породи още повече оптимизъм“, заключи той.

Защо икономическият цикъл в САЩ е обратен на прогнозирания подем в Европа? Ще продължи ли Фед да държи лихвите високи, за да намали търсенето? Кои са дългосрочните рискове пред публичните финанси в еврозоната? Намалява ли политическият риск у нас и как ще се отрази това на икономиката ни? Каква е формулата, по която се изчисляват лихвите по кредитите у нас? С колко могат да се оскъпят ипотечните заеми? Как се оказва, че България е с най-голям ръст при продажби на автомобили на лизинг?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.