Икономиката на Италия на кръстопът

Четвъртък, 13 февруари, следобед - след среща с лидера на Демократическата партия Матео Ренци премиерът на Италия Енрико Лета заяви, че няма намерение да подава оставка.

Четвъртък, 13 февруари, вечерта – на извънредно заседание ръководството на Демократическата партия оттегли доверието от издигнатия от нейните редици министър-председател Енрико Лета. Той се пречупи и в крайна сметка реши да подаде оставка.

Петък, 14 февруари – Лета връчи оставката на президента Джорджо Наполитано. Така Матео Ренци - най-вероятният нов премиер на Италия - се изправя пред огромното предизвикателство да изправи на крака италианската икономика.

Понеделник, 17 февруари - Наполитано даде на лидера на Демократическата партия мандат да сформира ново коалиционно правителство. За да управлява обаче, Матео Ренци трябва да си осигури подкрепата на бившата „дясна ръка" на Силвио Берлускони - Анджелино Алфано, който се отцепи от партията на медийния магнат и подкрепяше правителството на бившия премиер Енрико Лета. Двамата се срещнаха, като Алфано поиска писмена програма преди да вземе решение. Той постави и някои условия – новото правителство да не клони прекалено вляво, както и да подпише договор с партията на Алфано.

Вторник, 18 февруари - Матео Ренци обяви амбициозен график за реформи в първите 100 дни от управлението си. Новият премиер обаче ще поеме кормилото на една от най-проблемните икономики в еврозоната.

Италия е втората най-задлъжняла страна с дълг към БВП от над 130%. Публичният дълг възлиза на 2 трлн. евро. Икономическият растеж на страната се сви до 1,9% през 2013 г. През третото тримесечие Италия технически излезе от рецесията с нулев растеж. В периода октомври-декември италианската икономика се разшири с 0,1% на тримесечна база - първият ръст от 2011 г. насам, но който е в рамките на статистическата грешка. През четвъртото тримесечие обаче има спад от 0,8% на годишна база.

Безработицата е на ниво от 12,7% през декември след 12,8 на сто през ноември. 42% от младежите са без работа. Показателите остават над средните за Европейския съюз и еврозоната.

Инвеститорите изглежда са склонни да вярват на Ренци. Доходността по 10-годишните държавни облигации продължи да пада още и достигна най-ниското си ниво от 8 години. Рейтинговите агенции пък реагираха разнопосочно.

Въпреки политическата нестабилност Moody's не намали кредитния рейтинг на страната, а  дори повиши перспективата от „негативна” на „стабилна”. Standard & Poor's свали рейтинга на страната до ниво ВВВ, а Fitch - до ВВВ+ с негативна перспектива. От Fitch посочват, че Ренци ще бъде изправен пред същите предизвикателства, пред които е бил изправен и неговият предшественик Лета.

39-годишният лидер на лявоцентристката партия ще действа още този месец. Част от предложенията му включват промени в конституцията и нов изборен кодекс, който да превърне управляващите правителства в по-стабилни и ефективни. Ренци обяви намерението си всеки месец да извършва по една ключова реформа.

През март ще последват реформи на трудовия пазар, през април – на публичната администрация, и на данъчната система през май. Той заяви, че най-спешно за Италия ще бъде създаването на работни места и преодоляването на всеобщото чувство на безпомощност сред италианските граждани.

Освен трудовият пазар, който Ренци първо трябва да поправи, корупцията, бюрокрацията, пречещи на бизнеса и домакинствата, раздутата публична администрация, спадащото бизнес доверие са основните предизвикателства пред бъдещия премиер и стагниращата италианска икономика, която се намира на кръстопът.

Повече за амбициите на Матео Ренци и за перспективите пред третата по големина икономика в еврозоната можете да разберете от коментара на Вероника Денизова от Bulgaria On Air и Свилен Колев Investor.bg!