БСК: Националната карта за висшето образование в България трябва да се преработи

Работата, свършена досега по разработване на Националната карта за висшето образование в България, представлява една добра основа, но няма да реши основни проблеми. Документът се нуждае от допълнително доработване и не следва да се приема в този му вид. Това пише в становище на Българската стопанска камара до министрите на образованието и икономиката проф. Николай Денков и Кирил Петков.

В него работодателската организация изразява мнението си за провежданата реформа във висшето образование. От БСК се надяват, че с нея ще се увеличи качеството на обучение във исшите учебни заведения и по обективен начин ще се измерва връзката с потребностите на пазара на труда и социално-икономическото развитие на страната. 

В позицията на БСК, подписана от председателя на браншовата организация Радосвет Радев, се настоява за по-задълбочено разширяване, усъвършенстване и прецизиране на насоките, които засягат националните политики за развитие на профилната и териториална структура на висшето образование по професионални направления и специалности.

Целта е регулираните професии да съответстват на социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда.

В БСК са на мнение, че трябва да има конкретни решения при упражняването на правомощията на Министерския съвет в сферата на висшето образование, но смятат, че така формулирани, те няма да допринесат за устойчивото преодоляване на диспропорции и проблеми.

Всички целенасочени действия в тази връзка трябва да са напълно финансово осигурени и не сме напълно съгласни с изказаното становище в Докладната записка, че „прилагането на проекта на решение няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет и ще се осигури в рамките на разчетените средства по бюджета на Министерството на образованието и науката в Закон за държавния бюджет на България за 2021 г.  

Не става ясно с какви мерки ще се преодолеят регионалните дисбаланси в териториалната структура на висшето образование, посочват от БСК.

Процесът на консолидация между висшите училища е само загатнат, но той е изключително важен за оптимизирането на структурата на висшето образование в условията на академична автономия. Изключително важен е и проблемът с дефицита, мобилността и научния капацитет на преподавателите в някои региони, пише в анализа на БСК.

В него се настоява да се отчете и неприложимостта на „закрепостяване“ на студентите към определен район на планиране, мобилността сред студентите, както и възможностите, които предоставят новите технологии, включително за обучение извън страната.

Много е важно достъпността до професионални направления да отговаря на потребностите и търсенето на качествено обучение, отколкото на предлаганото количество на регионално ниво.

От БСК предлагат да се увеличи броят на точките на индикаторите в методиката,  които ще отразят бъдещите потребности. Сега, например, не са включени индикатори, които измерват степента на удовлетвореност на завършилите студенти и на работодателите, а те би трябвало да са предпоставки за подобряване на качеството на образованието, както и условия за конкуренция между университетите.

Част от индикаторите оставят определени въпроси без отговор – например, как интересът на студентите се съотнася спрямо нуждите на пазара на труда, как се проследява и отразява реализацията на студентите извън България, как се проследява заетостта по професионални направления, която да отразява мултидисциплинарността при завършване на специалности в няколко професионални направления.

От БСК искат да се избягва дискриминация между университетите в по-слабо развитите в икономическо отношение региони като се отчитат индикаторите „осигурителен доход“ и „принос към осигурителната система“.

За подобряване на качеството на предлаганото образование с Картата за висшето образование трябва да се реформира и Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) и процедурите по акредитация на висшите училища. Препоръки в тази посока бяха дадени още през 2012 г. в доклад на Световната банка.

При изграждане на дигитална икономика би трябвало да се преосмисли и отношението към професионалните направления (ПН). Например, ПН „Икономика“ може да бъде прието като тясно свързано с изграждането на дигитална икономика, заради изучаваните в него финтех, криптовалути и други дисциплини, свързани с дигиталната икономика.

От работодателската организация настояват да бъде отчетена спецификата на социалните и хуманитарни науки. Сред другите препоръки на БСК са облекчаването и насърчаването на приема на чуждестранни студенти, както и определяне ролята и мястото на частните висши учебни заведения.