България ще плати на Русия 400 млн. евро до края на годината заради АЕЦ "Белене"

България ще погаси голяма част от дълга си към Русия за АЕЦ "Белене" до края на годината, коментира руският първи заместник-министър на правосъдието Сергей Герасимов в интервю за информационната агенция ТАСС.

Герасимов е участвал в среща на съпредседателите на българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, която се е състояла във Варна, уточнява информационната агенция, цитирана от БТА. От българска страна на срещата са участвали министърът на енергетиката Теменужка Петкова и заместник-министърът на икономиката Даниела Везиева.

"Разбира се, тази сума е доста висока за българската страна, но въпреки това намерихме варианти за погасяване на тези задължения", отбелязва Герасимов, като обяснява, че това вероятно ще стане на няколко транша. Първият - в размер на 400 млн. евро, ще бъде платен на руската страна до края на годината, посочва той.

Руският зам.-правосъден министър заявява, че България е проявила интерес и към по-нататъшното развитие на някои проект в областта на ядрената енергетика. "Става въпрос не само за АЕЦ "Козлодуй", но и за възможност за връщане към проекта "Белене", уточнява той.

Герасимов определя перспективите за такова сътрудничество като "доста интересни", но отбелязва, че двете страни са се съгласили, че възможността за развиване на тези проекти "зависи от погасяването на дълга". "Без плащане новите проекти няма да бъдат реализирани", подчерта той.

Герасимов казва още, че участието на Русия в изпълнението на проекта за строителство на газоразпределителен център в България ще зависи от гаранциите и обема на доставките.

"За газовия хъб "Балкан" ситуацията е по-малко оптимистична в сравнение с АЕЦ "Белене", коментира руският зам.-министър. Той все пак отбелязва, че "руската страна ще разгледа всички предложения на българската, които биха могли да убедят “Газпром” в това, че този проект е интересен от гледна точка на обема на газовите доставки". 
"Вторият компонент - това са гаранциите, които трябва да дадат българската страна и Европейската комисия", допълва той.

"Ако Газпром се съгласи да доставя газ за българския хъб, то при никакви обстоятелства никоя от страните не би могла да се откаже от неговата реализация", подчертава той.