ЕСО иска още балансиращи енергийни мощности до 2026 г.

Към 2026 година присъединените към енергийната система вятърни и фотоволтаични централи ще имат обща мощност от над 2,5 хил. мегавата. Това ще направи труден баланса на енергийната система, пише Електроенергийният системен оператор (ЕСО) в своя Десетгодишен план за развитие.

Документът е разгледан и приет по време на закрито заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в средата на септември.

Операторът на енергийната мрежа препоръчва изграждането на базови мощности, които да балансират зелената енергия - като например газови централи, но след оценка на движението на цената на природния газ през годините.

Като цяло от ЕСО не виждат недостиг на енергийни мощности към 2026 година и не очакват проблеми за мрежата при нормална аварийност. В плана не е записано строителството на АЕЦ "Белене", доколкото все още няма решение на правителството какво ще се прави в този казус. Предвидено е удължаването на срока за експлоатация на двата работещи блока на АЕЦ "Козлодуй", както и увеличаването на номиналната мощност на реакторите.

Операторът посочва още, че при екстремална зима мощностите могат да не достигнат и при невъзможност за внос промишлените потребители могат да ограничават потреблението си в пиковите часове. В същото време обаче през лятото има излишък на произведена електроенергия.

В плана е е записано още, че към края на 2016 година към енергийната мрежа у нас са присъединени водни централи с мощност от 2 300 мегавата, 700 мегавата вятърни паркове, 1 014 мегавата фотоволтаични централи и 66 мегавата централи, използващи биомаса.

След разговори с инвеститори от ЕСО залагат, че за следващите 10 години към мрежата ще бъдат присъединени общо 1 100 мегавата нови мощности, използващи възобновяеми източници. Най-голям дял се пада на вятърните паркове (още 540 мегавата) и слънчевите панели (общо 490 мегавата).