Т. Петкова: България трябва да изгради липсващата инфраструктура в енергетиката*

България трябва да доизгради липсващата инфраструктура в областта на природния газ и електроенергията в региона, за да може да се върви към интегриране на пазарите, заяви енергийният министър Теменужка Петкова по време на кръглата маса на тема „Рискове и перспективи за енергийната сигурност на Югоизточна Европа“ в София, на която взеха участие още председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов и депутатът от ГЕРБ и председател на Комисията по енергетика Делян Добрев. 

В управленската програма на българското правителство един от основните приоритети в енергийния сектор е именно диверсификацията на източниците и маршрутите за доставки на природен газ, припомни Теменужка Петкова, цитирана от БТА.

Изграждането на междусистемната газова връзка Гърция – България е пример за колебливата национална политика по отношение на диверсификацията на газовите доставки. Чрез интерконектора от края на 2020 г. в страната ще се доставят 1 млрд. куб.м газ годишно от азербайджанското газово находище Шах Дениз.

Този проект е от стратегическо значение, тъй като директно ще намали зависимостта на България и региона от Русия и ще ги постави в по-добра позиция спрямо „Газпром” при предстоящо подновяване на договорите, преговорите за което вече започнаха под натиска на Европейската комисия, смятат от Центъра за изследване на демокрацията, един от организаторите на събитието.

Петкова сподели, че към настоящия момент доставките на природен газ са в обичайния си режим и няма основания за притеснения на фона на ескалиращото военно напрежение между Русия и Украйна в района на Керченския проток.

Тя поясни, че всяка една държава членка на Европейския съюз (ЕС), съгласно енергийните регламенти на блока, е длъжна да предприеме съответни действия.

Министър Петкова посочи, че България има договор за обратен поток от страна на Гърция. Освен това има и необходимите количества природен газ и в газохранилището в Чирен.

"Българските граждани трябва да бъдат спокойни, енергийната ни сигурност е гарантирана", изтъкна министърът.  

Петкова добави, че все още няма официална информация от страна на руската компания "Газпром" по повод информацията в руския вестник "Комерсант", че втората тръба на "Турски поток" ще мине през България, Сърбия, Унгария и Словакия.

Тя допълни, че България е готова да предприеме максимално бързи и адекватни действия за реализацията на проекта на наша територия, за да не може да бъде заобиколена от такива големи инфраструктурни проекти в областта на енергетиката.

Енергийният министър обърна внимание и на друга тема. Петкова посочи, че в края на 2016 г. първият интерконектор между България и Румъния е факт като се очаква само от румънска страна да бъде изградена компресорна станция, за да може да се гарантира реверсивен поток на природен газ.

До май 2022 г. трябва да е готов и интерконекторът между България и Сърбия, подчерта енергийният министър.

Един от ключовите проекти за целия регион и един от основните на Южния газов коридор е интерконекторът между България и Гърция, изтъкна Теменужка Петкова.

Към момента проектът е в решаваща фаза, приключват обществените поръчки, работи се за подписване на договора за финансиране с Европейската инвестиционна банка.

Българското правителството за четвърта поредна година потвърждава в бюджета държавна гаранция за този проект в размер на 110 млн. евро.

Другата възможност за диверсификация на източните за доставка на природен газ е участието в изграждането на терминала за втечнен природен газ в Александруполис, Гърция, посочи Петкова.

Следващата година ще бъде представено публично и предпроектното проучване за газоразпределителния център, добави енергийният министър. Тази концепция съдържа необходимостта от изграждане на липсващата инфраструктура и борса за търговия с природен газ.

Ще се работи и по изграждането на необходимата инфраструктура и в електроенергетиката, за да се гарантира енергийната сигурност. Предстои също обединение на пазарите на електрическа енергия, подчерта Теменужка Петкова.

Според нея осигуряването на ликвидност на енергийните пазари е необходимо, за да се гарантира енергийната сигурност. 

По думите на Петкова изпълнението на правителствените приоритети в областта на електроенергетиката може да бъде постигнато чрез обединяване на пазарите, което ще осигури по-голяма ликвидност в полза на потребителите. 

Тя припомни, че преди броени дни Електроенергийният системен оператор даде старт на изграждането на нов електропровод между Варна и Бургас на стойност 30 млн. евро. 

„Това е доказателство, че ние работим активно, за да гарантираме енергийната сигурност“, подчерта Петкова. 

През последните десетилетия България подобрява енергийната си сигурност. Според Международния индекс на рисковете пред енергийната сигурност от 2018 г. страната се нарежда на 51-во място сред 75-те най-големи енергийни потребители, като се изкачва от 73-тото си място през 2015 г. и се доближава още повече до средните стойности за страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Въпреки това остава да се преодолеят проблемите на енергийната сигурност в четири основни направления, смятат от Центъра за изследване на демокрацията.

Тези направления са: доброто управление, енергийната бедност, енергийната ефективност и диверсификацията и либерализацията на енергийните пазари.

енергетика

*Информацията е актуализирана към 15:45 ч.