Иванка Диловска: Не може да има декарбонизация на енергетиката без помощта на държавата

Няма как да бъде постигната постепенна и окончателна декарбонизация на енергийния сектор в България без намесата и финансовата помощ на държавата. Това каза Иванка Диловска, член на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт (EMI), по време на дискусията EMI Media Club. 

Диловска засегна различни аспекти от актуалните енергийни процеси, които засягат както Европейския съюз (ЕС), така и България.

Според нея, за да бъде изпълнена програмата на ЕС и неговото изпълнително звено – Европейската комисия (ЕК) за въглеродонеутрална икономика, до 2050 г. производството на енергия от възобновяеми източници трябва да се понижи съществено, а източниците на емисии въглероден диоксид (електроцентрали, работещи на въглища и други източници, които отделят парникови газове) да бъдат оборудвани с технология за улавяне и обработване на вредните газове.

Диловска обърна внимание на тревожно голямото количество емисии, отделяни от въглищните централи – за производството на 1 мегаватчас въпросните централи отделят 1200 кг. въглероден диоксид, докато при газовите енергийни съоръжения това количество е сведено до приблизително 400 кг.

За сравнение – при атомните електроцентрали липсват подобни емисии.

Единствено държавата и държавните регулатори могат да окажат необходимото положително влияние и нужния тласък за развитието на електрификацията във всички сфери на обществения и икономическия живот на страната, подчерта Диловска.

„Над 70% от необходимите за протичането на този процес 2 трлн. долара годишни инвестиции в световен мащаб идват или чрез държавни субсидии, или са свързани с гаранции за приходите, създадени от регулаторите”, изтъкна тя.

Според нея бъдещето на електроенергията и електроснабдяването е тясно свързано с малките мощности, които са „близо до потребителите”.

Проучване за потреблението на топлоенергия в България показва, че 54% от населението използва дърва и въглища за отопление, докато 28,6% разчитат на електричеството.

И тук Диловска изтъкна важната роля на държавата и енергийните дружества, които могат да променят статистиката чрез по-активна намеса.

Тя подчерта факта, че между 77% и 82% от фините прахови частици са отделени от битовото отопление, което поради сравнително ниските доходи на гражданите продължава да разчита на най-силно замърсяващите енергийни източници.

Диловска определи геотермалните термопомпи като най-ефективни и чисти отоплителни системи, но поради високата си цена тези уреди за момента не могат да бъдат конкурентни на родния пазар.

Експертът направи сравнение между държавните субсидии за потребителите по отношение на енергетиката в България и Великобритания, което още по-ясно очерта сериозната разлика в развитието на електрификацията в различните страни в Европа.

Обединеното кралство инвестира между 2 и 4 млрд. паунда годишно в подпомагане на прехода към по-чиста енергия при уредите за отопление, докато в България правителството отделя едва 100 млн. лева, които в по-голямата си част се отпускат като помощи за твърдите горива.

Според Диловска трябва да има значително понижаване на риска от страна на държавата и енергийните дружества спрямо потребителите, за да се изпълни прехода към по-чиста енергия.