Енергийният сектор в Европа ще се изправи пред нови предизвикателства

Ново европейско законодателство в областта на енергетиката ще засегне работата на електроразпределителните дружества, включително тези в България. Това заяви енергийният експерт Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт на семинар за журналисти в Троян, организиран от ЧЕЗ.

Тя припомни, че Европейската комисия подготвя четвърти законодателен пакет за сектора - „Чиста енергия за всички европейци“, който включва осем законодателни предложения, четири директиви и четири регламента.

Една от тях е директивата за енергийните характеристики на сградите, която бе приета през май и предстои прилагането й.

Оставалите седем документа са минали през първо четене в Европейския парламент и Съвета и сега са пред триалог – търсене на консенсус по спорните предложения.

Предстоящото австрийско председателство планира на 27 юни да започне триалогa по директивата за вътрешния пазар на електрическа енергия. Планът е до края на годината всички документи да бъдат приети или пред окончателно приемане.

За България това означава, че приетите директиви изискват промяна на нашето законодателство и, ако институциите не водят интензивни дебати, то регламентът може да влезе в сила, а след това да мислим какво да правим. Хубаво е предварително да сме подготвени, защото не сме изолиран остров, каза експертът.

Новото законодателство ще промени ролята на електроразпределителните дружества (ЕРД), които влизат във фокуса на европейската енергийна политика с четвъртия законодателен пакет за сектора.

Целта е ЕРД-та да се превърнат в равнопоставени партньори на ЕК. Новият пакет предвижда да се създаде европейска институция, която ще даде по-висок статут на разпределителните дружества.

С навлизането на възобновяемата енергия, особено децентрализираното производство на ВЕИ източници, работата на мрежата постепенно се променя.

В България това още не се усеща достатъчно, но целите за възобновяема енергия продължават да растат и скоро ЕРД ще имат проблеми с поддържането на мрежата, тъй като присъединяването на ВЕИ ще предизвиква локални моментни натоварвания, които може да доведат до прекъсване на снабдяването. Затова в бъдеще ЕРД ще трябва да се фокусират върху диспечерски функции.

Опитът на държавите с повече ВЕИ показва, че традиционният модел на инвестиране в мрежата трябва да бъде променен. Налага се да се потърси съдействието на производителите и потребителите, които чрез управление на своето потребление да помагат на мрежата и да бъдат избягвани излишни инвестиции.

Това се нарича услуги за гъвкавост и те се извършват от т. нар. агрегатори – играчи, които навлизат мощно на целия европейски пазар с портфолио от участници, които имат гъвкав товар и са стимулирани да го управляват в координация с агрегатора, който пък действа в синхрон с оператора. По този начин системата се управлява по-гъвкаво.

Чрез включването на потребителите към балансиращи услуги се избягва изграждането на нови мощности. Бъдещата работа на агрегаторите е перспективен нов бизнес, препоръча Диловска.

Какво ще се случи, ако се въведат услугите за гъвкавост? Ако този пазар се развие, спестените мощности в България през 2030 г. ще стигнат 2,5 млрд. киловатчаса – колкото годишното производство на централата в Бобов дол и още наполовина толкова.

Това обаче няма да се случи без масово въвеждане на т. нар. „умни“ електромери. Иначе спирането на бойлера за час няма как да бъде отчетено. В България въвеждането на 40% умни електромери ще струва 446 млн. евро до 2030 година, по оценка на Комисията.

Другата важна тема за електроразпределителните компании е управлението на нарастващите обеми данни, като „преносът на мегабайти става по-сложен и по-скъп от преноса на мегавати“.

Сега всеки може да си смени доставчика на ток и ЕРД-то е длъжно да съдейства, Но Институтът за енергиен мениджмънт е изчислил, че ако всички битови потребители у нас поискат да си сменят доставчика веднъж в годината, на ЕРД-то му трябват пет години, за да се случи това.

Обсъжда се обаче срокът за смяна на доставчика да бъде 48 часа – това предложение на Европарламента и Съвета на министрите до края на годината ще се изясни.

Нарастващият брой на електромобилите е следващото предизвикателство. Сега те са под 1% от автомобилния парк, но през 2050 г. се очаква да са между 65 до 96%. За ЕРД-та това е съществена промяна и тя изисква предварителна подготовка, защото в бъдеще ще са нужни 85 млн. зарядни точки, като тепърва ще се изяснява дали разпределителните дружества ще имат ангажимент към зарядните станции.

Особена важна тема за сектора е ВЕИ производството. Заложена е цел да бъде постигнат 27% дял на ВЕИ в ЕС до 2030 г. (от 14 юни целта е повишена до 32% - бел. ред.), което включва ток от ВЕИ 46%, от които 60% от слънце и вятър. В момента се създават големи проблеми за конвенционалните централи и това води до затварянето на много газови и въглищни мощности в Европа между 2009 – 2015 година.

С промени в регулацията според Диловска ще намалеят часовете с отрицателни цени на борсите, които централите предлагат, за да не се налага да затварят в моменти на пиково ВЕИ производство, което се случи по думите й няколко пъти и в България.

Енергийният сектор в Европа тепърва ще се променя в следващите 10 години и ще поднесе интересни предизвикателства, заяви ръководителят на ЧЕЗ България Карел Крал. Той каза, че България трябва бързо да приложи европейското законодателство за либерализация на пазара, което включва и монтирането на умни електромери.

„Либерализацията на пазара изисква много динамика, за да се изпълняват новите задължения“, коментира Иванка Диловска.