България отделя най-много средства спрямо своя БВП в ЕС за енергийно подпомагане

Общите разходи на България за подпомагане на енергетиката през 2016 г. възлизат на 2,7% от нейния брутен вътрешен продукт, което превръща страната в лидер в това отношение сред държавите от Европейския съюз (ЕС), показва доклад, изготвен от Европейската комисия (ЕК). На обратния полюс е Люксембург - с 0,3% от БВП.  

От друга страна, Великобритания е изразходила най-много средства от всички страни в блока за субсидиране на изкопаеми горива.

Изготвеният анализ е установил още, че плащанията в блока, свързани с фосилните енергийни източници, не са се понижили въпреки ангажимента на страните към Парижкото споразумение за изменението на климата, подписано през 2015 г., съобщава Euractiv.

През 2016 г. Великобритания е заделила повече от 12 млрд. евро за подкрепа на изкопаемите горива, като в това отношение страната е следвана от Германия, Франция, Италия и Испания.

Трябва да се отбележи обаче, че въпросните държави са изразходвали повече средства за стимулиране на технологиите за възобновяема енергия за същото време, отколкото за въглища, природен газ и петрол.

Фосилните горива се равняват на 55 млрд. евро в публични инвестиции в рамките на целия ЕС, като енергийният сектор е най-сериозният получател на тези инвестиции, следван от жилищния сектор, промишлеността и транспорта.

Според доклада на ЕК, която използва данни на Евростат при своите заключения, плащанията остават „приблизително стабилни в секторите, което означава, че е необходимо да се засилят политиките на ЕС, както и на отделните страни, за да се премахнат въпросните субсидии“.

ек

Но изкопаемите горива също така предоставиха на ЕС и Норвегия повече от 400 млрд. евро под формата на данъчно облагане на природния газ и петрола през 2017 г., показва от своя страна доклад на Международната асоциация на петролните и газови производители.

Страните от Г-20 се ангажираха още през 2009 г. постепенно да премахнат „неефективните субсидии за изкопаеми горива“, докато Парижкото споразумение задължи подписалите се страни да поддържат глобалното затопляне значително под 2 градуса по Целзий чрез ограничаване на емисиите парникови газове.

Стратегията „2050“ на ЕС е първият по рода си план, който се занимава с рамките, поставени от Парижкото споразумение, като неговата цел е да сведе количеството емисии в глобален мащаб до нула.

Енергийните субсидии, които се отнасят и за чистата и ядрената енергия, продължават да растат, като техният размер е увеличен от 148 млрд., евро за 2008 г. до 169 млрд. евро през 2016 г.

В доклада на ЕК се заключва, че тази възходяща тенденция се дължи на нарастването на субсидиите за възобновяеми източници.

В това отношение Германия се нарежда на първо място сред всички страни от ЕС. През 2016 г. тя е отпуснала 27 млрд. евро за подпомагане на възобновяемата енергия. Общите разходи за енергийна подкрепа на страната представляват малко под 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт.

Изключването на изкопаемите горива от държавните помощи не е лесна задача, но финансовите институции, в това число и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), взеха решение за прилагане на политика „без въглища“.

Тази енергийна стратегия дава възможност за инвестиране във въглища само при „редки и изключителни обстоятелства“, давайки за пример Монголия, която няма други алтернативи за отопление.

На фона на тази трансформация от изкопаеми към възобновяеми енергийни източници и на международно банково ниво, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) все още залага на инвестиции във фосилни горива като въглищата.

Въпреки че банката е планирала да преразгледа своята политика в това отношение, тя вече е изплатила почти 12 млрд. евро за проекти, свързани с изкопаемите горива от 2013 г. насам.

Зелените защитници поискаха от кредитора да преразгледа своето решение да предостави 60 млрд. евро на испански завод за биомаса, позовавайки се на многобройни грешки по време на експертно проучване, определило проекта като „неефективен“.

След като ЕИБ отказа да направи това, движението подаде жалба до Европейския съд, заявявайки, че банката „предоставя само минимална информация за своите решения за финансиране и отказва да подложи тези решения на проверка, изисквана от законодателството на ЕС“.

Ако този иск се окаже успешен, може да последват допълнителни дела срещу други кредитори, инвестиращи в енергийни проекти.