Жечо Станков: България е зависима от въглищните централи

България ще продължи експлоатацията на въглищните електроцентрали, защото те гарантират нейната енергийна сигурност, заяви по време на дискусията „Интегриран национален план за енергетика и климат за периода до 2030 г." заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков.

За да защити тезата си, Станков изтъкна факта, че въпросните електроцентрали, които работят на въглища, участват средногодишно с повече от 40% в енергийния микс на страната.

Той подчерта, че основна роля в развитието на българската енергетика, съобразно изискванията на Европейския съюз (ЕС) и нейния изпълнителен орган Европейската комисия (ЕК), ще имат пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ и страната ще продължи да работи усилено по удължаване на техния живот.

Станков обърна внимание и на проектите за природен газ и развитието на газовата инфраструктура на България, които ще помогнат както на страната, така и на целия регион да постигне пълна и ефективна енергийна диверсификация.

Той не пропусна да отбележи и важността на предстоящото изграждане на междусистемната газова връзка между България и Гърция за пренос на втечнен природен газ.

„Поставили сме си висока цел по отношение на междусистемната свързаност. Определените 15% междусистемна свързаност до 2030 г. за всички държави членки на ЕС са под предвидените от българското правителство 22% за същия период“, подчерта Станков.

Той добави още, че планът за брутно крайно потребление на възобновяема енергия за България до 2030 г. е планирано да достигне 25% като след края на периода ЕС ще осредни всички индивидуални показатели за отделните страни, като сумарно делът на ВЕИ за блока трябва да достигне 32%.

Заместник-министърът сподели пред присъстващите в дискусията, че важен приоритет за България е създаването на единен енергиен пазар с останалите страни в региона, който да бъде напълно либерализиран.

„До 2022 г. може да бъде създадено подобно обединение“, подчерта той.

От друга страна се предвижда и изграждане на борса за търгуване на природен газ, като в това отношение България се консултира с други страни, които вече имат изградена подобна система.

Станков наблегна на идеята, че енергийната стратегия ще бъде поетапно изпълнена през следващото десетилетие като се очаква  до 2022 г. България да е изпълнила 18% от поставените цели, а до 2027 г. – 65% от тях.

От друга страна държавата си е поставила за цел да постигне 27-процентна енергийна ефективност до 2030 г., като за целта ще трябва да се ангажира и голям дял от частния сектор.

Икономическото развитие не означава задължително по-голямо потребление на електроенергия, заяви по време на дискусията главният експерт на Европейската климатична фондация Юлиан Попов. Той даде за пример Италия, която, въпреки своята по-голяма икономика спрямо България, има едно и също потребление на глава на населението като страната ни.

„В България и Италия се падат по 2,5 тона петролен еквивалент енергийно потребление на човек“, посочи Попов, като добави, че енергийната ефективност трябва да бъде основен приоритет в развитието на енергетиката.

Според него интеграционния план за енергията и климата трябва да се превърне в енергийна стратегия за България.

„Не трябва да следваме примера на Румъния, където интеграционния план остава за пред Брюксел, а реално страната следва своята енергийна стратегия, която се различава съществено от него“, добави още Попов.

Той визира и няколко съществени липси на „ключови думи“ във въпросния план на България като „дигитален“, „интернет“, „цифровизация“, „блокчейн“ и „водород“.

„Липсва и ясна стратегия за развитие на регионално равнище, а един план няма как да бъде интегриран, ако това не включва и неговото регионално развитие“, подчерта Попов, добавяйки: „Не може България и Румъния да изграждат ядрени централи едновременно и да изнасяме електроенергия една на друга“.

Експертът сподели още, че в този план липсва и някаква конкретна концепция за киберсигурността, както и за онези суровини, които ще играят все по-голямо значение за електрификацията, визирайки лития и кобалта.

„Нищо не се споменава и за „Южен поток“, АЕЦ „Белене“ и ТЕЦ „Марица-изток 2““, добави Попов.

От друга страна Николай Делев, мениджър към „Овергаз Мрежи“, заяви, че българският бизнес не може да си позволи енергия от възобновяеми източници, тъй като тя остава все още доста скъпа.

Той изтъкна и факта, че 95% от възобновяемата енергия в България е биомаса, главно дървета.

По отношение на енергийната ефективност изпълнителният директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев сподели, че с приемането на енергийната стратегия и интегрирания план България разширява хоризонта на тази ефективност до 2030 г., като нейното развитие повишава значително конкуренцията на пазара.

„Необходимо е да се мобилизира частния капитал, за да бъдат постигнати целите за енергийната ефективност“, добави още Алексиев.

В дискусията взеха участие и представители на производители на електроенергия от възобновяеми източници, които заявиха, че България не използва своя пълен енергиен потенциал. Само водноенергийните електроцентрали разполагат с 15 теравата, като от тях се използват много малка част.

Те поискаха промяна в поставените цели за дял на възобновяемите източници от 25% до 2030 г., като подчертаха, че страната ни може да постигне ниво от 33% за същия период.