EVN: Задължените лица дължат 200 млн. лв. за удостоверения за енергийни спестявания

Задължените лица в България по Закона за енергийна ефективност трябва да заделят общо около 200 млн. лв. за закупуване на удостоверения за енергийни спестявания от незадължени лица за 2017 г. и 2018 г., заяви Калина Трифонова, заместник-председател на Управителния съвет на EVN България, на среща с представители на медиите.

Крайният срок за представяне на закупените удостоверения е 30 март 2019 г., като за неспазване на определените рамки всяко задължено лице ще бъде подложено на административно наказание от страна на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР).

Трифонова подчерта, че в България няма ясно изградена методика при Схемата за задължения за енергийни спестявания, като вместо това регулаторите са оставили крайните снабдители да търсят и определят подходите на действие и сами да намират средства за покриване на допълнителните разходи, които се откриват пред тях.

"По данни на "България Инженеринг" в страната има 89 задължени лица, които общо дължат за удостоверения за енергийни спестявания приблизително 200 млн. лв за последните две години", сподели още Трифонова.

По нейните думи електроразпределителното дружество EVN многократно се е отпивало да организира работна среща с изпълнителния директор на АУЕР Ивайло Алексиев, но до момента това остава нереализирано.

Един от основните проблеми пред задължените лица е хибридната природа на българския електроенергиен пазар. Според Трифонова присъствието на регулиран пазар в България насочва цялата тежест на Схемата за задължения за енергийни спестявания върху крайните снабдители, които не разполагат с необходимите средства за закупуване на удостоверения.

"Необходими са между 1000 и 2000 лв., за да се спести 1 мегават час електроенергия. На търговете за закупуване на удостоверения за енергийни спестявания прогнозната цена е около 30 лв за мегаватчас. На фона на тези цифри EVN трябва да намери 6,5 млн. лв, за да се сдобие с удостоверения за последните две години", коментира ситуацията заместник-председателят на дружеството.

Трифонова изтъкна и факта, че кумулативната цел за 2017 г. и 2018 г. за спестена електроенергия е била 214 гигаватчаса.

"При 1000 лв размер на разходите за спестяване на 1 мегаватчас, EVN трябва да внесе 214 млн. лв във фонд "Енергийна ефективност", което е непосилно за нас", заяви още тя.

Ако до 30 март тази година дружеството не представи доказателства, че е изпълнило целите за периода 2017-2018 г., от АУЕР ще наложат административно парично наказание, което варира от 15 хил. лв до 500 хил. лв., като задълженията не се изчистват със заплащането на глобата, посочи още Трифонова.

Според нея е необходимо да се гласуват такива мерки, които да имат най-голям ефект спрямо разходите на задължените лица.

"Много европейски страни използват или обсъждат налагането на алтернативни мерки при енергийната ефективност, тъй като там пазарите са напълно либерализирани и разходите по тази схема влизат в крайната цена за потребителите. България трябва да преразгледа своята схема и да се обърне внимание именно на такива алтернативни мерки като банково кредитирани и оценяване на поведенческите промени", сподели още Трифонова.

По нейните думи още през 2016 г. от EVN са внесли предложение в АУЕР за "меки мерки", които обаче продължават да стоят без одобрение.

"Присъствието на тези удостоверения за енергийни спестявания в ръцете на незадължените лица и невъзможността на задължените такива да ги закупят, ги превръща в неефективно средство за изпълнение на поставените енергийни цели", подчерта още зам.-председателят на дружеството.

Все още не се отчитат и технологичните разходи на електроразпределителните дружества  от АУЕР като част от плана за енергийна ефективност, подчерта Трифонова.

"Необходимо е да постигнем целите си с минимален обществен ресурс и с подкрепата на държавата, ако тя иска да бъдем ефективни в това отношение и да изпълняваме своите задължения спрямо законодателството", изтъкна още тя.

Трифонова коментира и факта, че до момента България все още не е представила ясни данни по отношение на енергийната ефективност пред Европейската комисия (ЕК).

"Агенцията за устойчиво енергийно развитие не обръща внимание на нашите призиви, докато от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) отказват да коментират нашите разходи по отношение на схемата за задължени лица", сподели тя, като предупреди, че дружеството може да се обърне и към ЕК, за да се опита да реши този проблем.