ИПИ: Новите цени на тока – добри и лоши новини

След години на турбулентност в електроенергийния сектор, въпреки постоянните мантри за стабилизирането му, повечето наблюдатели започват да се радват и на малките стъпки в посока подобряване на работата в сектора. Предложеното решение на регулатора за определяне на цените в сектор „Електроенергетика“ е такъв пример, който едновременно предлага някои окуражаващи промени, но и повдига редица въпроси, пише в анализа на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

Може би най-дискутираната тема в решението е прогнозата за по-висока цена на електрическата енергия на борсата, както и предложеното увеличение на цената ѝ за регулирания пазар. Това не е проблем само на българския пазар, напротив – цената на едро на електрическата енергия се увеличава както в останалите страни членки на Европейския съюз (ЕС), така и в САЩ, Япония и Австралия.

В периода 2013-2016 г. се наблюдава тенденция на спад на цените на едро на тези пазари, докато през последните две години се наблюдава обръщане на тази тенденция и очакванията са ръстът на цените да продължи и през следващата година.

На този фон би било притеснително, ако регулаторът не предвиди продължаващо покачване на цените и в България и това не намери отражение в ценовото му решение. Нещо повече – може да се каже, че очакванията на регулатора за ръст на цените на едро в България от 70 лв./МВтч на 89 лв./МВтч (малко над 27%) дори са подценени. Стъпвайки на представените аргументи в предложеното ценово решение и публикуваните данни, по-реалистично е да се очаква увеличение от между 29% и 33%.

Една от преките причини за по-високите цени на електрическата енергия в България е цената на квотите за емисии на въглероден диоксид, която се увеличава от 15,80 евро/тон средно за 2018 г. до 21,12 евро/тон през първото тримесечие на тази година. Друга причина е оповестеното от САЩ оттегляне от международното споразумение с Иран, което води до увеличаване на цените на петрола и природния газ.

Това увеличава цените на електрическата енергия в ЕС, а оттам – и в България. Към това се прибавя и засилването на икономическата активност, която естествено води както до по-високи цени на емисиите на въглероден диоксид, така и до по-високо търсене на електрическа енергия.

Естественият ефект от увеличаващите се цени на електрическата енергия е намаляването на добавката за задължения към обществото, която най-общо се изчислява като разликата между пазарните цени и преференциалните цени на редица производители.

Колкото по-висока е пазарната цена, толкова по-ниска е добавката за задължения към обществото. Трябва да се отбележи обаче, че очакваното увеличение на цената на електрическата енергия е с 19 лв./МВтч, докато добавката за задължения към обществото намалява с 16,26 лв./МВтч. С други думи крайният разход за електрическа енергия расте.

За задоволяване на потреблението на регулирания пазар регулаторът определя необходимите количества електрическа енергия (разполагаемост) за всяко електроразпределително дружество, както и производителите, които следва да го предоставят. В резултат на промени в Закона за енергетиката тази разполагаемост ще се определя по месеци, а не за целия ценови период, както беше досега, което ще увеличи предвидимостта на пазара.

Заедно с това се наблюдава увеличаване на натоварването на централи с дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия, в резултат на което средната цена за произведен МВтч намалява. В същото време се предвиждат по-големи количества от водноелектрическите централи на НЕК за свободния пазар, което, поне в някаква степен, да отговори на високото търсене на пикова енергия[1].

В същото време самото решение поставя и редица въпроси.

На първо място стои въпросът с жизнеспособността на ТЕЦ „Марица Изток 1“, който е в тежко финансово състояние, а през новия ценови период няма да работи на регулирания пазар. По този начин централата е лишена от стабилен приходоизточник и изцяло ще зависи от пазарните цени. Разбира се, решението на този проблем не е в компетенциите на регулатора, а на Министерството на енергетиката, но липсата на такова в ценовото решение означава несигурност за работата както на централата, така и на целия сектор през следващите 12 месеца.

Друг въпрос, този път изцяло в компетенциите на регулатора, е намиране на решение относно натрупания тарифен дефицит в НЕК. В ценовото решение лаконично се казва, че „следва да се изготви дългосрочен механизъм, чрез който тези некомпенсирани средства да бъдат възстановени на дружеството“, но това се повтаря от 2014 г., а развитие по този въпрос все още няма. Към момента този дефицит е финансиран чрез две облигации на Българския енергиен холдинг, по които се дължат и лихви. Последните обаче не се признават като разход за регулаторни цели, което означава, че декапитализират НЕК.

Подобна е ситуацията с индивидуалните цели за енергийни спестявания на дружествата в сектора, тъй като „към настоящия момент в нормативната уредба липсва ясно регламентиран механизъм за първоначално набиране и подсигуряване на средства за обезпечаване на тези разходи“, поясняват от регулатора в предложеното решение.

Това е поредният въпрос, който се оказва в тежест на сектора, но години наред не се намира приемливо решение, което едновременно да не се превръща в риск за компаниите, но и да не води до свръхкомпенсиране, каквото е притеснението на регулатора.

Тепърва предстои общественото обсъждане на предложеното решение и промени по него не са изключени, но предвид изборната година, едва ли може да се очаква те да са значителни. От ценовото решение ясно личи липсата на дългосрочна визия както за развитие на сектора, така и на желание за разрешаване на натрупаните стари проблеми. Секторът се променя както по естествени причини, така и по административни такива, и подобно отлагане на днешната работа за утре означава трупане на нови грешки и пропуснати ползи, които ще струват скъпо.
––––––––––––––––––––––––––––––
[1] Пикова енергия е тази, която се потребява между 8 и 20 ч.