Калоян Стайков: Няма конкретни политики за зеления преход

Зеленият преход е огромна възможност за икономиката и трудно може да бъде направена количествена или качествена оценка - животът ни ще се промени изцяло, смята икономистът Калоян Стайков. Той обаче е категоричен, че на този етап липсват конкретните политики за този преход, а има само цели - отказ от въглища, увеличаване на дела на природния газ, саниране и т.н.

"Грешните политики могат да доведат до точно обратен ефект", каза експертът по време на онлайн дискусия, посветена на Зелената сделка на ЕС. Събитието беше организирано от Европейския съвет за външна политика.

Стайков посочи за пример на погрешна политика навлизането на възобновяемите енергийни източници след 2012 г. Преди това има бум на зелените централи, основно соларни панели, но днес, когато технологията е вече много по-достъпна, почти няма развитие на сектора.

Стайков беше категоричен, че няма време за губене при изготвяне на политиките - много анализи на енергетиката са правени през годините и проблемите на сектора са ясни.

За него обаче въпросите са много трудни - трябва да се вземат решения за увеличаване на зелената енергия, закриване на въглищни централи и трансформация на регионите, баланс на енергийните мрежи, съпроводено с приемлива цена за бита и индустрията.

Това са много сложни и трудни сметки и политиците предпочитат да не ги правят, смята още икономистът.

Зелената сделка е много амбициозна, но към тези цели се движим през последните 15 години, смята Георги Стефанов от WWF. Според него хората вече започват да усещат влиянието на климатичните промени върху собствения си живот.

В региона на Стара Загора обаче подкрепата за Зелената сделка е нищожна, стана ясно по време на дискусията. Експерти посочиха, че трансформацията се свързва основно със закриването на централите, безработица и икономически колапс. Според нея в момента има риск от политическо говорене и безотговорни обещания, че въглищните мощности ще продължат да работят.

Зелената сделка на ЕС ще засегне основно три групи компании, смята от своят страна икономистът Евгений Кънев.

На първо място това са компаниите, които са под "държавен похлупак", тоест с политически протекции, които много трудно ще се адаптират към новите реалности и доста от тях няма да успеят.

Втората група компании са тези, които са част от веригите за доставки днес - често те са изградени с помощта на европейско финансиране преди години, но са конкурентни на пазара единствено с цената си. Те дават работа и успяват да задържат известен брой образовани българи в страната, но не дават добавена стойност на икономиката.

Най-важната група в класификацията на Кънев обаче са иноваторите. Именно те могат да бъдат в центъра на веригата на доставки, а не брънка.

Експертът Антон Герунов, директор на ИТ компанията LogSentinel, обаче беше категоричен, че много от тези компании са само изпълнители на поръчки от компании майки, например. Затова той препоръча подобряване и инвестиции в човешкия капитал.