Коронавирусът изкарва на светло системните рискове на глобализацията

Паралелът между самодоволството, породило финансовата криза, и липсата на готовност за пандемия е поразителен. Бързият растеж на печалбите и доходите през десетилетията преди финансовата криза, и краткосрочният характер на други кризи, подхраниха опасната увереност, че заплахата от нова Голяма депресия е преодоляна. В резултат на това ескалираха новите системни рискове.

В здравеопазването увеличаването на продължителността на живота и успехът в предотвратяването на повторение на пагубната грипна пандемия от 1918 г., която зарази около една трета от населението на света и уби 50 милиона души, създадоха фалшиво чувство за сигурност. Но светът сега е по-взаимозависим. Китай отговаря за почти една пета от световния БВП, неразделна част е от глобалните вериги за доставки, а туристите му харчат над 260 млрд. долара годишно.

Глобализацията и засилването на търговията и пътуванията в рамките на страните и отвъд националните граници избавиха милиарди от бедността, но също така разпространиха инфекциозни заболявания. Епицентърът на Covid-19, Ухан, е типичен среден китайски градо. За 30 години населението му нараства от 2 до над 11 милиона души, а средните доходи скачат. Както и в други набъбващи градове, лошата хигиена и слабото прилагане на разпоредбите вървят успоредно с близкото съвместно съществуване на хора и животни, недалеч от летища, от които вирусът може да се разпространи навсякъде за 36 часа. 

С увеличаването на заплахите правителствата обръщат гръб на международната система. Световната здравна организация е лишена от ресурси и авторитет, не на последно място по вина на САЩ и други богати страни. Междувременно Covid-19 удари в момент, когато националните системи за обществено здраве са подложени на огромно напрежение, като капацитетът им е подкопан от строгите икономии и приватизацията. Националната здравна служба на Великобритания също беше засегната от хроничен недостиг на персонал, влошен от неправилна имиграционна политика.

Пандемиите, за разлика от други глобални рискове, могат да възникнат навсякъде. В случай на заплахи, породени от финансовите системи, изменението на климата, антибиотичната резистентност или киберпространството, няколко участници могат да намалят риска. Не е така при пандемиите, при които капацитетът за наблюдение и намеса с цел изолиране на огнищата навсякъде е жизненоважен, особено в най-бедните страни. Необходими са глобални усилия за разработване на ваксини. Споделянето на информация и ресурси е от съществено значение.

Високите стени няма да спрат пандемиите или каквато и да е глобална заплаха. Нашите интегрирани и сложни системи са толкова силни, колкото са най-слабите им звена. Пандемиите представляват най-сериозната заплаха за световната икономика и нашия живот. Трябва да им отделим вниманието и ресурсите, които заслужават. Това, което се тества, е нашата воля за сътрудничество, като залогът не може да бъде по-голям.