Мирослав Вичев: До юли пазарът ще работи в среда с незабавни плащания

Разплащанията по мобилен телефон, както се води самата услуга, вече придобиха популярност в Европа. Нашата картова и платежна схема дефинира услугата и банките са готови да я предоставят. Следва имплементация и въпрос на активност е повече банки да предоставят услугата на крайните клиенти. Има активни институции, които амбициозно подхождат към тази тема и аз съм оптимист, че това ще започне да се случва.

- По-големите банки вероятно ще са първите.

- Да, това е тенденцията.

- По какъв начин финтех услугите ще повлияят на традиционните банково-финансови услуги? Какви нови продукти разработвате в БОРИКА?

- Има един момент, свързан с европейската директива PSD2, който позволява  доставчик, какъвто по лиценз е БОРИКА, да използва услуги през инфраструктурата на банките и да я предоставя на крайни клиенти.

Този процес в България върви малко по-бавно. БОРИКА от дълги години предлага сходна финтех услуга под името Инфобанк, но сега я развихме в мултибанкинг платформата InfoPay. Тя позволява дадена фирма да получава информация за всичките си сметки в различни банки от единна точка. За да работи услугата пълноценно обаче трябва повече банки да имат мотивация да се включат в нея. Имаме мандат от банките да участваме в това състезание, сработваме се, за да предоставим услугите при спазване на всички европейски стандарти.

- Кога Оpen banking ще позволява извършване на различни платежни операции?

- Събирането на информация по принцип е по-добре подредена схема, но за да се осъществяват и платежни нареждания, трябва още по-голяма синхронизация между участниците, така че ще мине известно време, докато това започне да се случва.

- По какъв начин електронната търговия изисква нови технологични решения? Как се надгражда сигурността при картовите услуги?

- Споменах за всички биометрични и други решения, които предоставихме на крайния пазар. Те са в две области – при картодържателя, на който е издадена картата, и той трябва да я регистрира за интернет разплащания. През определено мобилно приложение клиентът е необходимо да потвърди с биометрия и с парола, че е той. Освен картовата информация, е нужен още някакъв код, биометрия или друго средство за сигурност, с което да защитим платежната операция в сайта на търговеца. И тук е ролята на банките, които постепенно вървят към биометрия и правят клиентското преживяване по-спокойно.

От другата страна са търговците, които инвестират в нови средства за сигурност, но се сблъскват с клиенти, които не са готови и не могат да се ориентират в новите изисквания – не си знаят паролата, не си помнят кода, не са регистрирали картата за 3D Secure.

На моменти търговците губят обороти от нереализирани трансакции с клиентите. Процентът на отхвърлени трансакции, за съжаление, се вдигна драстично, след въвеждане на новите стандарти, но ситуацията се подобрява постепенно. Началото на годината започна от 30-40% отхвърлени трансакции и спадна към 20% в момента, докато прагът, сложен от международните схеми, е 15%. Надявам се, че ще има подобрение.

- Оказаха ли влияние на БОРИКА европейските регулации, свързани със сигурността на плащанията?

- PSD2 отваря нови хоризонти, но върви с българската скорост – не се случва толкова бързо, колкото в западноевропейските системи. Нашите банки са малко по-дефанзивни, не бързат да отворят средата си за трансакции и събиране на информация, но работим по въпроса. Има директива, БНБ извършва съответната регулация и се съобразяваме с условията ѝ.