Производителите на месо и мляко искат ДДС от 7%

Продукцията на месо- и млекопроизводителите да се облага с ДДС в рамките на 5-7%, както е в част от европейските страни, поискаха от Националната развъдна асоциация на млеко- и месопроизводителите. Според тях дори и исканията им да бъдат изпълнени, „цените в магазините няма да намалеят, а само ще забавят темпа си на растеж“.

Те са подготвили декларация до президента, НС, министър-председателя и земеделския министър, с която искат целогодишна субсидия за качествено мляко от 20 ст. на литър, субсидия за подпомагане отглеждането на млади животни, която да е в размер на 80% от тази за възрастни (които са 300 лв. годишно за крава, 320 лв. за биволица, 40 лв. за овце и кози).

Фермерите настояват и за предоставяне на пасища от държавния и общинския поземлен фонд за срок от пет години на част от животновъдите при определени изисквания.

Представителите на асоциацията също така съобщиха пред журналисти, че ще се присъединят към протестите на други браншови организации от страната, които ще се проведат в София на 6 август пред Министерството на земеделието. Фермерите се оплакаха от ниските изкупни цени на месото и млякото, но не отговориха на журналистически въпрос защо не разискват този въпрос със съответните изкупвачи.

Млекопроизводителите поясниха, че цената, по която се изкупува тяхното мляко, е около 50% от тази, на която продукцията се продава в магазинната мрежа. На въпрос на Investor.bg за отношението на асоциацията към санкционираните от КЗК представители на бранша от асоциацията отговориха, че нямат отношение по въпроса и те самите „не правят картели“.

На друг въпрос на Investor.bg фермерите отговориха, че за разлика от други браншови организации, те няма пряко да търсят персонална отговорност от ръководителя на Националната ветеринарно-медицинска служба Жеко Байчев, въпреки че той бил допуснал грешки.

От асоциацията поясниха, че им е известно, че размерът на субсидиите в селското стопанство е договорен още преди присъединяването ни към ЕС, така че субсидиите за българите фермери да достигнат тези за европейските след няколко години. Според тях правителството би могло да води допълнителни преговори с ЕК това да стане по-рано.