Костов: Дефицитът по текущата сметка носи риск от външни шокове

Банковата система на страната е здрава, но няма гаранция, че и в бъдеще ще остане такава поради привнесени отвън проблеми, заяви от парламентарната трибуна лидерът на ДСБ Иван Костов по време на днешното обсъждане в Народното събрание на направленията за изразходване на бюджетния излишък. 

По думите на Костов най-големият риск за страната ни е огромният дефицит по текущата сметка, равняващ се на 24% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Няма заплаха за икономиката, ако дефицитът се покрива от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), но, ако те намалеят, паричната маса в страната също ще намалее и така може да се стигне до криза на ликвидността, което пък да доведе до рецесия, коментира Костов.

Затова, според него, най-важната задача на правителството е да убеди чуждестранните инвеститори в стабилността на икономиката ни и в добрите условия за инвестиции.

Дефицитът по текущата сметка наистина е притеснителен, потвърди министърът на финансите Пламен Орешарски. От друга страна по показателя размер на ПЧИ към БВП, който показател за миналата година е 20 на сто, ние сме на първо място в Европа, заяви Орешарски.

Според него евентуалното намаляване на чуждите инвестиции няма да доведе до увеличение на дефицита по текущата сметка, тъй като ще спадне вътрешното търсене. Той напомни, че докато в Европа средният размер на публичните разходи е 47-48 на сто от БВП, у нас той е 40 на сто и няма да се увеличава през 2009 г.

Бившият финансов министър Милен Велчев посочи, че към момента е важен въпросът за взимане на превантивни мерки във връзка със световната финансова криза. Според него освен обявеното вчера увеличение на гаранциите по влоговете в банките, може да се приспаднат от данъчната основа лихвите по ипотечните кредити. 

Би трябвало да се обмисли евентуалното отлагане на вдигането на цената на природния газ от 1 януари 2009 г., което по предварителни оценки беше изчислено на 21 на сто, смята Велчев. Би трябвало да се отделят достатъчно средства за развитие на инфраструктурата и да се вземат мерки за стимулиране на износа и привличане на чужди туристи в страната ни, каза още той.

Според опозицията средствата от бюджетния излишък, който е в размер на 1,206 млрд. лв., трябва да отидат главно за повишаване на пенсиите и в Сребърния фонд. По думите на Костов около 100 млн. лв. може да бъдат разпределени за здравеопазване, но само в направленията, по които са решени проблемите.

Другата основна част от излишъка трябва да отиде за изплащане на част от външния дълг на страната, смята Костов.

Въпреки че има нужда от пари за пътища, те не трябва да се дават за проекти, по които има забележки от страна на ЕК относно корупционни практики, смята Костов.

В проекторешението на Министерки съвет се предвижда, при условие че се постигне по-добро изпълнение на бюджетните параметри за 2008 г., ако годишният размер на положителното бюджетно салдо по консолидираната фискална програма надхвърли 3 на сто от прогнозирания БВП за 2008 г., да бъдат одобрени и още допълнителни бюджетни кредити над посочените в размер на 350 млн. лв.